Международният ден на морските фарове – 18 август, се отбелязва за пръв път в Шотландия през 1994 г., а днес над 450 фарове в 50 страни по света, включително и България, подкрепят инициативата.
Фар Шабла е най-старият фар по българското черноморско крайбрежие с най-високата кула, издигаща се на 32 м над околния терен. От всички български фарове той е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура, само той е боядисан в два цвята тъмночервено и бяло.
Нос Шабла открай време е бил важен навигационен ориентир по западния бряг на Евксинския Понт и учените предполагат, че през V век пр. Хр. Тук е била поддържана “огнева стража”. Заливът на юг от фара се е наричал “Карон Лимен” – “Карийско пристанище” и е бил най-важното транзитно пристанище в района. В римско време вероятно е имало кула с постоянен огън. Тези догадки още не са потвърдени документално, но все пак на североизток от сегашния фар на морското дъно водолази са открили колони и стилизирана глава на кукумявка, изработени от мрамор.
Днешният Шабленски фар официално е открит на 15 (27) юли 1857 г. Така става очевидно, че през 1856 г той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесем към втората половина на ХVІІІ век френският дипломат и консул в Крим Шарл дъо Пейсонел описва впечатленията си от “приморска България”, където пребивава от 1750 до 1756 г. Той посещава Ханлар (Шабла), но не споменава за никакъв фар. Тридесет години по-късно през 1786 австрийски офицер Ванцел фон Бронер описва висока фарова кула на пет мили северно от Калъч бей кьой (Камен бряг), наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер.
Прочутата тугра (монограмът) на султан Абдул Меджид, управлявал империята от 1839 до 1861 г., вградена в новата караулка на фара, свидетелства само за голямото значение, което Портата е отдавала на възстановяването на този величествен и до днес фар, но и за неговото светване като навигационен ориентир със съвременна за времето си оптика.
След възстановяването на фар Шабла са построени нови фарови кули и на нос Галата (1863) и нос Калиакра (1866). Една интересна подробност: в строежа на фар Шабла са участвали и български майстори, тъй като на северозападния ръб на основата на фара има изобразен лъв, изправен на задните си крака. Висок е около 30 см. и се намира на 9 м. от терена. Вероятно поради тази причина той не е забелязан и заличен от турските власти.
Основата на фара е квадратна с ширина 8.80 м., височина 10 м., и дебелина на стените 1,5 м. В сечението на пиластрите , поддържащи свода, дебелината на стената достига 3 м. Централният купол и четирите поддържащи го купола са били градени върху кофраж. Височината на централният купол от пода на основата до най-високата му част е 7,8 м. Той поддържа осемстенна кула с височина 17 м. Върху нея се намира фенерното отделение с оптиката. Интерес представлява гръмоотвода – най високата точка на фара. Той е оформен като полумесец със звезда, чийто горен лъч е удължен и накрая позлатен.
След Втората световна война към техническият отдел на дирекция “Водни съобщения” се създава Морска хидрографна служба, която поема грижата за българските фарове по Черно море. През 1949 г. тя преминава към Министерството на народната отбрана под името Хидрографна служба и стопанисва главните фарове, а входните остават под закрилата на пристанищните власти. През 1972 г. главните фарове и някои плаващи средства за навигационно ограждане минават на подчинение на новосъздадените Хидрографски райони към Военноморските бази Варна и Бургас /shabla.bg/.
