Общата селскостопанска политика на ЕС ще бъде факт до дни. Група добруджански арендатори посетиха наскоро Европейския парламент (ЕП) по покана на евродепутата Преслав Борисов от групата на ЕНП. Те се запознаха с мотивите на Европейската комисия (ЕК) да предложи реформи в сектора. Българските зърнопроизводители се поинтересуваха какво налага необходимостта от въвеждане на тавани за субсидирана площ, както и на отделяне на процент от отглежданата земя за "зелени площи".
Домакинът на срещите - евродепутатът Преслав Борисов, който е на този пост от януари т.г., даде интервю за Дарик с коментар относно реформите, които очакват селското стопанство в Обединена Европа. "При директните плащания, всеки изхожда от това как изглежда неговата ферма, но важното е да се знае каква е общата селскостопанска политика и къде може да се постигне компромисно решение, за да са удовлетворени всички страни ", отбеляза Борисов.
Ето какво още сподели той за Дарик (част от интервюто слушайте в прикачения файл):
От ЕК препоръчаха много активни разговори и срещи между бизнеса и управляващите в България, за да се уточнят приоритетите, които ще развива страната ни вече в новата обща селскостопанска политика. Има ли го този диалог? Активни ли са агробизнесмените?
ЕК и ЕП искат в края на предстоящите 7 години (2014/20120 г.) да имат една успешна програма. За да се случи това, трябва всички заинтересовани страни да участват в преговорите, за да може цялата програма да се усвои в максимална степен. Аз смятам, че в България, независимо от всичко, има диалог. Ако вземем Националната асоциация на зърнопроизводителите, която е една от водещите, те водят консултации, но винаги може да се иска повече - да се направят повече стъпки, да се обхванат по-голям брой граждани, които да внесат своето виждане и когато се стигне до обсъждане, да се определи цялостната стратегия.
Работата на чиновниците е да прилага и развива програмата, а на бизнеса - да си осигури средата, в която може да печели. Затова бизнесът трябва да е активен, да провокира администрацията, която от своя страна трябва да разбере, че е там, за да обслужва бизнеса. Това са два скачени съда, а не две страни на барикадата и трябва да се стигне до модела, който има най-добра стиковка, за да има максимален финансов резултат.
Кой ще уточни приоритетите, които нашата държава ще заяви пред ЕК?
Това е работа на Министерство на земеделието, откъдето смятам, че ще проведат редица срещи с всички асоциации, ще направят и доста кръгли маси. Депутати от българския и европейския парламент също трябва да вземат активно участие, за да усвоим средствата по двата стълба и да не останат те само на хартия.
Добруджанските арендатори като че ли се притесняват най-много от налагането на тавани за субсидирана земя и въвеждането на зелени площи. Защо?
Що се касае до зелените площи, това което ги притеснява идва от спецификата на района - в Добруджа са много малко необработваемите площи - само край морето има т.нар. кайряци. Докато ако отидете в Лудогорието или в предпланинските райони, там този проблем не съществува, защото има много земи, които се водят земеделски, дори не са пасища, а със статут на трайно ползване "ниви", но не стават за производство, тъй като имат много малък добив. Така че и тук трябва да се търси балансът, защото в Брюксел не могат да следят как се развива конкретен район. Страната-членка трябва да прецени какви механизми в собствената си законодателна база да промени, така че фермерите да не пострадат от тази мярка. На национално ниво земята от 7 или 5% няма да бъде проблем, но на ниво фермер в регион като житницата на България, той изпъква. Убеден съм, че ще се намери правилното решение и се съмнявам, че в Добруджа ще има земи, оставени необработени.
Важното е да се проумее откъде идва тази мярка. Когато 45% от бюджета на ЕС отива за ОСП, а в България от 17 милиарда евро, 7 млрд. ще бъдат насочени към земеделието, трябва и секторът да даде своя дял, не може да бъде такъв консуматор. Много хора казват, че ще намалее производството и оттам износа, но износът е субсидия на трети страни. Ние говорим за развитието на целия ЕС и какво земеделие искаме да правим в него. Колегите от Добруджа, заради спецификите на района, настояват големия бизнес да се запази, но от други региони настояват малкия бизнес да се развива. Това не бива да води до деление, защото и двата са важни - големият дава производството, а малкият поражда социалния ефект, особено в малките градове и селата, а знаете, че България има проблем с населението по селата. Тоест трябва да мислим освен за производствената част и за социалния ефект и да намерим нужния баланс, да ги поставим в синхрон, да не ги оставяме да се конфронтират.
Що се касае до таваните, всичко е преговори и това е хубавото на тристранните срещи, че не може да се стигне до крайности, а винаги се избира един балансиран модел, който да удовлетвори всички страни. По-скоро ще има праг, след който ще се прави редукция в самото плащане.
Това ли е бъдещето - по-социална политика и съобразяване с исканията на еколозите?
Това не са само искания на еколози, защото проблемът с вредните емисии се разглежда в повечето комисии към ЕП и трябва да се решава от всеки ъгъл. Населението расте, а с него и придвижването на хората и консумацията им и това води до увеличаване на вредните емисии и климатични промени, които между другото се усещат най-много от самите земеделци, защото работят на открито. Трябва и те да дадат своя дял.
Възможно ли е тези нови мерки - зелените площи и т.н., да доведат до проблем с наличностите на световния пазар?
Не, не може. Ако се обърне внимание на добивите преди 10 години и в момента, ще видите какво се е постигнало, вследствие на новите сортове, препаратите и модерната техника. Аз не смятам, че тези 5% ще доведат такъв срив на производството, който да даде отражение на световните пазари. По-скоро тук се търси един компромисен политически изход от ситуацията - Европа дава тези средства за развитието на всички 27 държави и те трябва да носят максимална добавена стойност. Никой не изхожда от това как се отразяват мерките на един фермер от село "Х" в Добруджа, защото това са милиарди евро, а как се отразяват на развитието на целия Съюз, не само в сектора земеделие, а на цялата хранителна верига.
След приемането на ОСП, какво следва за нас - какво трябва да се хванем да правим най-напред?
Самите власти в България, и по специално Министерство на земеделието и Държавен фонд "Земеделие", следва да направят програми, а после и наредби за приложението им така, че да могат да се усвояват максимално фондове. Според мен трябва да се направи максимално широк диалог с фермерите и задълбочен анализ, изследващ как се отразяват промените на държавата и на целия Евросъюз. Когато производителят разбере логиката, за него ще е по-лесно да се адаптира в дейността си към системата. Земеделците влагат милиони левове в закупуването на земи, нова техника, машини, съоръжения, складове за съхранение и трябва да са много добре информирани, за да могат да съобразят своите инвестиции. Това не е направено на инат или защото някой харесва малки или средни производители, а защото логиката на бюджета е да донесе максимална добавена стойност и цялото население на Съюза да се облагодетелства.
Много е важно, когато говорим за субсидии, да е ясно, че се дават за нормално преживяване на земеделците. В много от случаите се получава огромен дисбаланс. Може да си представите колко трудно е било на комисар Дачиан Чолош (с ресор земеделие - б.а.) да защити нуждата от тези пари за сектора. Не казвам, че не ги заслужават или че пазарната логика не ги прави необходими, но все пак трябва пред хората да се обясни защо това се случва. Това е един комплексен механизъм.
Преслав Борисов пое ангажимент като евродепутат да организира среща през месец юли в Добрич, на която да присъстват представители на ЕП, ЕК и на асоциацията на европейските фермери "Copa Cogeca", за да се включат повече местни хора, които да се запознаят с ОСП и "да направят ясната разлика какво да искат от Брюксел и какво от местните и държавни власти".
