/ ThinkStock/Getty Images
Препаратите за растителна защита, ниските цени на меда и несигурният пазар за продукцията тревожат бранша
Неблагоприятна за пчеларите от Добруджа е била изминалата 2018 година, каза в ефира на Дарик Добрин Добрев – председател на Областния пчеларски съюз. Основната причина за това са били климатичните условия – рязкото застудяване, последвано от продължителен  дъждовен период.

„Нашият активен сезон е от април до юли. През април цъфти рапицата и много малко от пчеларите успяват да произведат мед от рапица заради ранната паша на пчелите и продължаващото развитие на пчелните семейства.  През май месец цъфти акацията, а през юли е слънчогледът”, разказа Добрев. Той отглежда 150 пчелни  кошера  в добричкото село Драганово.

Към момента в Областния пчеларски съюз членуват малко над 300 пчелари. Организацията обединява пчеларските дружества от Добрич, Тервел, Крушари, Шабла и Каварна. Предстои  структуриране на дружествата в Балчик и Генерал Тошево, след което се очаква и те да се влеят в областната организация.

Сред основните проблеми пред бранша Добрев посочи пръскането с препарати на растенията, което е гибелно за пчелите и трудностите в реализацията на продукцията. „Нашата дейност е особено специфична, цяла година влагаме и веднъж годишно получаваме продукция.

Нямаме месечен доход и гаранция, че като произведем определено количество мед ще го продадем същата година и то на приемливи цени” – коментира пчеларят. По думите му в момента килограм мед се търгува на едро от 3.60 до 4.00 лева. „Това е унизително ниска цена за нашия труд”, категоричен бе председателят на Областния пчеларски съюз.

Друг проблем пред сектора е недостатъчното му финансиране от страна на държавата. „Основното подпомагане е от Националната пчеларска програма. Процентът на подпомогнатите пчелари обаче е пренебрежително малък - около 1 300 души на фона на 13 700 регистрирани пчелина в страната. Държавната помощ  de minimis пък се отпуска извънредно при определени условия, не е постоянна и предвижда по 6 лв.за пчелно семейство, което е крайно недостатъчно”, изтъкна Добрин Добрев.

Той посочи още, че в България видовото разнообразие от мед е голямо. Най-популярен и разпознаваем в страната и чужбина е акациевият мед. По-малко познати на пазара са такива специфични и луксозни видове като лавандулов, липов и мед от магарешки бодил. Добруджа е един от най-благодатните райони за добив на пчелен  мед. За разлика от планинските райони, където има постоянна, но слаба паша, тук пашата е кратка, но обилна, подчерта Добрев.

Съветът на пчеларя към потребителите е да купуват мед от познати производители от региона, където живеят. Медът трябва да се съхранява на стайна температура и на непряка слънчева светлина, а трайността му може да е с години.