Скален култов комплекс с голям брой ями и гробници е открит на нос Калиакра, съобщи ръководителят на разкопките ст. н с. д-р Бони Петрунова от Националния археологически институт при БАН.
В комплекса се намира и огромна яма, която по думите на Петрунова най-вероятно е играла ролята на светилище.
В други разкрити от археолозите изкопи пък са се извършвали различни обреди с ритуални съдове, храна и дребни предмети за помен на покойниците.
Култовият комплекс се състои от няколко типа гробници, обясни историчката. Всички те са вкопани в скалата, но се отличават като културен модел.
Намерени са типични семейни византийски гробници. В една от тях е била погребана млада влюбена двойка на около 21 - 22 години, с преплетени пръсти и обърнати една към друга глави, а на дясното рамо на мъжа е било положено малко бебенце, разказа д-р Петрунова.
Другите гробници, от които по думите на Петрунова излизат най-интересните материали, са свързани с култови ями, в които са правени изключително интересни поменални обреди.
В комплекса е открито малко детско гробче, в което са намерени два остри предмета. Археолозите свързват находката с ритуал за прогонване на злите сили. По думите на Петрунова има данни, че в района се е практикувал обред там, където е лежал покойника да се забиват остри предмети и по този начин да се прекрати навлизането в живота на злите сили. Това се е правело, за да се спре голямата детска смъртност, която се доказва с многобройните детски погребения, открити в проучвания участък, обясни д-р Петрунова.
Другото голямо откритие при разкопките е една от уникалните монети на сина на деспот Добротица - Иванко Тертер. Монета е бронзова, а от едната й страна е изобразен двуглав орел. Открити са и няколко сребърни грошове с печат на деспот Добротица. Тези монети дават поглед върху събитията в района през 14 век, обясни Петрунова.
Според археолозите това е било едно цветущо място в целия хаос, който цари в края на 14 век на Балканите. Тук започват да прииждат хора, които вече нямат спокойствие в родните си земи и започва засилено монетно обръщение. По думите на Бони Петрунова, за да може да отговори на този засилен интерес деспот Добротица, който сече собствени монети, е принуден да сложи своя печат и върху други монети. „Затова си позволих да нарека Добруджанското деспотство една Швейцария на Балканите за този период от време, заяви Петрунова.
Разкопките бяха финансирани от община Каварна в размер на 40 хиляди лева.
