Над 150 000 туристи са посетили "Двореца" в Балчик от началото на годината до края на месец октомври, съобщи директорът на културния институт Жени Михайлова. Най-много от посетителите на архитектурния комплекс са били от България. От чуждестранните туристи най-голям дял имат руснаците, следвани от румънците, германците и британците. Забелязва се увеличение на посетителите от Полша и Чехия, за първи път са регистрирани и гости от Канада, посочи Михайлова. От "Двореца" отчитат около 20% намаление на посетителите в сравнение с миналата година. Това по думите на Михайлова е отражение на по-слабия сезон като цяло в страната.
Тя призна обаче, че липсата на единна електронна каса за архитектурно-парковия комплекс също води до отлив на туристи. Сега, за да влязат в архитектурно-парковия комплекс посетителите се редят на две каси - за "Двореца", който се стопанисва от Министерството на културата и за Ботаническата градина към Софийския университет. Има хора, решили да разгледат обекта, които се връщат заради двете каси, разказа Михайлова. "Желанието ни за единна електронна каса за съжаление не се осъществи въпреки преговорите, които се водиха почти година със Софийски университет. Смея да кажа, че причините не са в нас", заяви Михайлова като изрази надежда разговорите да продължат и до началото на новия туристически сезон проблемът да се реши.
Тя коментира и въпроса за безплатния достъп до комплекса на жителите на Балчик. Наскоро Комисията за защита от дискриминация излезе с решение, според което безплатният достъп на балчиклии до Ботаническата градина е дискриминация по признак "лично положение", тъй като поставя хора с друго местожителство в неравностойно положение. Кметът на Балчик Николай Ангелов обжалва това решение.
"Жителите на Балчик имат право да посетят свободно всички 46 сгради в Двореца. Ние сме партньори с Общината, имаме съвместни прояви, а част от културните събития на града се организират в Двореца", коментира Михайлова. Тя допълни, че в комплекса има още 200 архитектурни, исторически и археологически елемента, които са част от културно-историческото наследство на България и до които местните хора също би трябвало да имат достъп.
