Близо 4000 проверки на електронни магазини е извършила Комисията за защита на потребителите през миналата година, като нарушения са установени в около 10% от случаите. Данните съобщи председателят Димитър Маргаритов по „Дарик” радио.
Той коментира, че на този етап процентът на нарушенията в електронната търговия е по-висок от този в конвенционалната, където след регистрирания в последните години спад такива се срещат в 7-8% от случаите.
Според него, все още по-високият процент на нарушенията в онлайн сектора до голяма степен се обяснява с неговия бърз темп на развитие и недостатъчно доброто познаване от страна на някои интернет търговци на изискванията на закона за функционирането на един електронен магазин.
„Може би в следващите периоди ще наблюдаваме и тук намаляване на нарушенията, включително в резултат от нашата намеса и съветите, които даваме”, прогнозира Маргаритов.
Все още е малък процентът на жалбите в КЗП срещу онлайн търговци
В момента най-често констатираните нарушения при онлайн търговците са липсата на важна информация за потребителите – координати за връзка с търговеца, допълнителни разходи по доставката на стоките, връзка към помирителните комисии и онлайн платформата за решаване на възникнали спорове по повод покупки през интернет.
По празниците основното оплакване от електронните магазини е за забавени доставки. В други периоди хората сигнализират в КЗП, че се сблъскват с проблема да върнат закупената стока.
„Опитът на търговците да ограничат правото на отказ от покупката в 14-дневния срок чрез липсата на информация за наличието му или в конкретни ситуации, като твърдят, че не са налице основанията то да бъде упражнено - например, че стоката е употребявана, а не само изпробвана, е в топ три на оплакванията и също е симптоматично нарушение”, обясни Маргаритов.
Жалби има и по повод затруднена комуникация с някои търговци, поради липса на координати за връзка или пък изчезването след време на самия електронен магазин, добави той.
Председателят на КЗП изрази мнение, че онлайн търговията ще продължи да бъде най-бързо развиващият се сектор и в следващите периоди. „В последните години в България този пазар бележи годишен ръст от порядъка на 20-30%, както на пазаруващите в интернет, така и на търговците.
Това е естествено, защото хората вече разбраха, че това е удобен, сигурен способ за пазаруване и че разполагат с добре гарантирани права, които биха могли да упражнят, в случай че нещо се обърка, за да има развитие в правилната посока”, посочи Маргаритов.
„Приемането и прилагането на правила, които да дадат възможност за контрол на т.нар. споделена икономика, ще реши най-голямото предизвикателство в онлайн търговията в момента – когато физически лица осъществяват търговски сделки помежду си”, изрази мнение Маргаритов.
„Ние адмирираме споделената икономика, защото тя е извикана от живия живот, от естественото общуване между хората, които вече се явяват в качеството си и на потребители, и на търговци.
Но това изисква адекватна реакция на обществото, а оттам - и на държавните институции, за препятстване на случаите, в които некоректни действия на дадени физически лица може да доведат до нарушаване на обществения и на икономическия интерес на конкретния човек”, завърши председателят на КЗП.
Той коментира, че на този етап процентът на нарушенията в електронната търговия е по-висок от този в конвенционалната, където след регистрирания в последните години спад такива се срещат в 7-8% от случаите.
Според него, все още по-високият процент на нарушенията в онлайн сектора до голяма степен се обяснява с неговия бърз темп на развитие и недостатъчно доброто познаване от страна на някои интернет търговци на изискванията на закона за функционирането на един електронен магазин.
„Може би в следващите периоди ще наблюдаваме и тук намаляване на нарушенията, включително в резултат от нашата намеса и съветите, които даваме”, прогнозира Маргаритов.
Все още е малък процентът на жалбите в КЗП срещу онлайн търговци
В момента най-често констатираните нарушения при онлайн търговците са липсата на важна информация за потребителите – координати за връзка с търговеца, допълнителни разходи по доставката на стоките, връзка към помирителните комисии и онлайн платформата за решаване на възникнали спорове по повод покупки през интернет.
По празниците основното оплакване от електронните магазини е за забавени доставки. В други периоди хората сигнализират в КЗП, че се сблъскват с проблема да върнат закупената стока.
„Опитът на търговците да ограничат правото на отказ от покупката в 14-дневния срок чрез липсата на информация за наличието му или в конкретни ситуации, като твърдят, че не са налице основанията то да бъде упражнено - например, че стоката е употребявана, а не само изпробвана, е в топ три на оплакванията и също е симптоматично нарушение”, обясни Маргаритов.
Жалби има и по повод затруднена комуникация с някои търговци, поради липса на координати за връзка или пък изчезването след време на самия електронен магазин, добави той.
Председателят на КЗП изрази мнение, че онлайн търговията ще продължи да бъде най-бързо развиващият се сектор и в следващите периоди. „В последните години в България този пазар бележи годишен ръст от порядъка на 20-30%, както на пазаруващите в интернет, така и на търговците.
Това е естествено, защото хората вече разбраха, че това е удобен, сигурен способ за пазаруване и че разполагат с добре гарантирани права, които биха могли да упражнят, в случай че нещо се обърка, за да има развитие в правилната посока”, посочи Маргаритов.
„Приемането и прилагането на правила, които да дадат възможност за контрол на т.нар. споделена икономика, ще реши най-голямото предизвикателство в онлайн търговията в момента – когато физически лица осъществяват търговски сделки помежду си”, изрази мнение Маргаритов.
„Ние адмирираме споделената икономика, защото тя е извикана от живия живот, от естественото общуване между хората, които вече се явяват в качеството си и на потребители, и на търговци.
Но това изисква адекватна реакция на обществото, а оттам - и на държавните институции, за препятстване на случаите, в които некоректни действия на дадени физически лица може да доведат до нарушаване на обществения и на икономическия интерес на конкретния човек”, завърши председателят на КЗП.
