Имат ли място графитите в галериите или по стените из града? Художниците са скептични, че трябва младите улични артисти да излагат изкуството си в храмовете, а минувачите се дразнят като гледат изписани сгради и подлези и наричат момчетата „драскачи”. Затова те излизат да рисуват графити след полунощ или се споразумяват с общините за „легални стени” – обикновено в десета глуха, извън полезрението.
Добрич, обаче, си има едно място, предназначено за алтернативно изкуство. "Килиите" в Художествената галерия приютяват и неразбираеми за масата проекти на млади хора.
Изложбата е организирана от добричлии. Средствата са вложили лично и са набавили от спонсори. Художествена галерия Добрич ги приютява гостоприемно.
Произведенията плътно усвояват пространството на "Килиите", което е добре подредено и изглежда някак сочно, а не полупразно. Автори със сложни и непроизносими имена отправят своите послания за красота и свобода - въпреки, че са в черно. „Такива сме, обичаме черното като цвят, но това не значи, че сме мрачни”, казват младежите. Те не искат да аргументират творбите си и да обясняват срещу какво и за какво се борят. Искат няколко легални стени, на които да могат да рисуват и възможност за изява и внимание. Дадени са им, а те трябва да задържат фокуса по-дълго и да се опитат да разрушат стереотипа, че мястото им не е в галерия или по стените. Че не са „драскачи”.
Чуйте още в интервюто с организаторите и гостите от Сливен и Варна.
