ж
ж / БГНЕС, архив
Божият син понася мъчения и смърт, за да покрие с кръвта Си човешките грехове

Днес е най-тъжният ден - Разпети петък. Той напомня за страданията, мъченията, униженията и разпъването на Божия син Исус Христос на кръста, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството, но и да го помири и да възстанови връзката на хората с Бога. 
Още в ранни зори, след като Исус е предаден от Юда с целувка и арестуван от стражите на Синедриона, учениците Му се разбягват от страх. Петър, най-пламенният последовател се отрича от Него три пъти още преди петлите да пропеят. Христос - най-светият, без грях, приема смирено страданията, мъченията и униженията. 
Четирите Евангелия разказват, как в този ден Исус е претърпял безброй поругания, мъка и неимоверни страдания. Множествата крещят "разпни го" пред Пилат Понтийски, който го осъжда на бичуване и кръстна смърт. Същите тези множества, които са Го посрещнали като Месия в Йерусалим, викайки "осанна", очаквали не спасение на душите си и мъдрост, а освобождаване от римското подтисничество.
Това е денят, в който Исус Христос е разпънат на кръста, изоставен, поруган и сам. Принесен е в жертва за греховете на цялото човечество, за да може всеки, който повярва в Него да не погине, но да има вечен живот.
Заедно с Него, същия ден са разпънати на кръст и двама разбойници. Единият му се присмива, другият Го моли за спасение, а Исус му прощава греховете и го приема. Независимо от жестокостта на хората, Той казва: „Боже прости им, защото те не знаят какво вършат".  Според Евангелията, Христос е разпънат към 6 часа следобед, тогава настъпва слънчево затъмнение, а при издъхването Му, три часа по-късно става земетресение. От явленията хората се изплашили и се разбягали.
От 2010 г. с решение на правителството в България денят е неработен. Във всички епархии на Българската православна църква сутринта се отслужват Царски часове и Вечерня, като в центъра на храма се изнася Светата Плащеница. Обикновено тя се поставя на маса. Точно като на погребение на скъп човек, се носят цветя, а православните християни минават под масата като знак за дълбок поклон към Спасителя на човечеството и като символ на отказ от светското и приемане на жертвата.