На Сирни Заговезни, в Малко Търново се проведе Кукеровден или т.нар. странджански Кукер без маска. Този древен обичай е признат за най-древното проявление на тракийския бог Дионис от редица български фолклористи и изследователи на тракийската древност. Населението, което от хилядолетия живее във вътрешността на Странджа планина е генетически обединено от обща обичайно-обредна система.
Това е районът на рупската етнографска група, чиито най-отличителни особености са свързани с два обреда, които не се срещат никъде другаде в България - това са култа към Св. Св. Костадин и Елена в огнения му аспект и старото обредно представление Кукер без маска наричан още Бял кукер. Той е обвързан с християнския празник Сирни заговезни - последният ден преди великденския пост, което пък е обвързано с деня, на който Христос трябва да се роди наново /да възкръсне/. Едновременно с това в деня се кодира определена слънчева фаза. Кукера е Бога, който в обредната игра умира и възкръсва, като по този начин изиграва края и началото на живота на общността.
