„Трябва да се преборим с недоверието на обществото, когато стане въпрос за трансплантация. А недоверието е характерна черта на българина. И не само в тази сфера”.
Така коментира проблема с транплантирането на органи от починал донор професор Милан Миланов от Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”.
Създателят на спешната помощ у нас присъства в Бургас на конференция на тема „Доказване на мозъчна смърт при потенциален донор”. Тя събра светила в областта на трансплантацията.
Прочетете и чуйте в звуковия файл интервюто с професор Миланов
Как се установява мозъчна смърт? Ако може да разясните на разбираем за всички език.
Ще го кажа така, че да бъда разбран и от лекарите, защото голяма част от колегията, която не участва в донорството, също се нуждае от информация. По отношение на чисто медицинските критерии, хората, които се занимаваме с тази дейност нямаме никакви принципни и безпринципни съмнения относно поставяне на диагнозата „мозъчна смърт”. Това са много ясни и много точни критерии, които са европейски и световни.
В този аспект координаторите по донорството нямаме проблеми. По-скоро в България съществува обществен проблем, който е много сериозен, защото насажданата вече от няколко години конфронтация между общество и лекари и някои непремерени изказвания на колеги в момента и някои медийни изяви на неправителствени организации, които се изживяват като защитници на пациентите, създават изключително сериозно напрежение по отношение на трансплантацията. Даже бих казал, че последните събития около базата „Лозенец”(имаше пресконференция и последващи изявления в други медии), директно рефлектират върху обществото и върху лекарите и то най-вече върху координаторите по донорство, защото те са пряка връзка между лекарската гилдия и пациентите и техните близки, що се отнася до донорство.
С тези непремерени изказвания се нанесе сериозен удар върху трансплантацията и аз съм категорично против такива изяви, защото ако някъде има нарушаване на административния ред от определен колега, клиника или болница, да се хвърли петно върху цялата трансплантация е огромна грешка. В този аспект, да кажа, че за обществото понятието „мозъчна смърт” и неговото доказване все още не е ясно. Ние дължим на обществото разяснение и това е категорично!
Как гледа българинът на донорството на органи? Вижда ли се тук прочутата българска сърдечност?
О, не не! Не! Българинът гледа на донорството с подозрение, както гледа на всичко, около себе си. Няма разлика. Знаете, ние сме подозрителен народ, всичко ни съмнява, всичко подлагаме на съмнение, вярваме повече на една клюка, на някакво непремерено изказване, отколкото на истината. Но... такава е ситуацията. Такива сме. И е по-трудна нашата, на координаторите по донорство, борба да обясним на обществото точно за какво става дума. Защото в нашия закон е ясно записано какво означава човек с мозъчна смърт. Мозъчната смърт е смърт на индивида. Трудно е да обясниш това на близките, които виждат на монитора, че сърцето работи и дишането функционира, макар и поето от апарат. Трудно е да кажеш „Вижте, да, има сто и едно или двеста и едно заболявания, при които има възстановяване, но при вашия близък няма. Това е изключително трудно и много малко са хората, които в тази ситуация изпитват доверие към човека, който го казва.
Тук изобщо не е въпрос на добросърдечие, на хуманност, това е нещо съвсем друго. В такива ситуации изпадам от 1978 година, когато направих първия си донор. Срещал съм, бих казал, 40 на 60 процента разбиране, в полза на разбирането. Не бих казал, че отказът е тотален, но има огромно значение кой говори (имате такова предаване в Дарик, знам). Има много голямо значение кой говори, дали този човек е известен, дали той застава с физиономията си, с опита си, с това, което представлява в очите на обществото и дали обществото му има доверие. Това е много важно.
Веднъж вече казал „Вашият близък е мъртъв”, трудно ли ви е да убеждавате хората да дадат те „добро” за донорство от неговите органи?
Много е трудно. Много. Да припомня, те виждат един човек, който лежи, на апарата се вижда, че има дишане и сърдечна дейност и е много трудно да го разберат. Разбира се, има начини това да се каже, изобщо не става по начина, както го казвам в момента, има подготовка. Но е много трудно за тези близки, защото това обикновено са инциденти. Човекът е отишъл на работа сутринта, изведнъж в четири часа следобед те викат в болницата, отиваш там и ти казват „Той е мъртъв”. Или за съдови заболявания. Много е трудно. Изключително трудно е за хората да осмислят. Не им стига нещастието, което се е случило, а в момента им се подготвя нова доза нещастие. Но има нещо характерно – добрите хора са добри във всичко, а лошите са лоши във всичко. Надявам се, че ще станем по-добри като хора и като общество, а не обратното. Към което ни тласкат някои събития в последните години.
Сравнено с Европа и останалия свят, на какво ниво сме, когато става въпрос за донорство?
Отговорът на вашия въпрос има две страни. Ако говорим чисто професионално, никаква разлика няма между Европа и тук. Това го казва човек, участвал в експлантации (вземане на органи) и донорство в няколко европейски страни. Така ми мина животът. Нивото е абсолютно еднакво.
Ако говорим, обаче, за количество и брой на донорите, ние сме в една тежка дупка. Тежка дупка! За изминалата година ние имаме четири мъртви донора, което е една нещастна цифра. За Европа нормата е седем-осем донора на един милион население.
Вярвате ли, че ще се развием към по-добро?
Да, вярвам. Вярвам в това, че медицината върви напред, обществото върви напред, така че ние няма да можем да блокираме още дълго тази дейност. Още повече, че тя е невероятно хуманна дейност, тя се подкрепя от всички вероизповедания, тя се подкрепя от държавата, от администрацията, не само в България, а в целия свят.
Тук трябва да се преборим с недоверието на обществото. Което е характерна черта на българина. И не само в тази сфера.
