Великден е един от най-хубавите празници на споделеност за българите

Какво е психологическото значение на празничната трапеза според психолога доц. Маргарита Бакрачева

/ iStock/Getty Images
Какво е психологическото значение на празничната трапеза според психолога доц. Маргарита Бакрачева
Великден е един от най-хубавите празници на споделеност за българите. Това каза в интервю за БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и във Военната академия "Г.С. Раковски".
 
Доц. Бакрачева обясни, че традициите, свързани със семейната трапеза, размяната на великденски яйца съвпадат с това, което всеки един от нас влага като усещане за Великден и носят много голяма степен на психологическа интимност.
 
Честито Възкресение Христово!

По думите на психолога намирането на удоволствието в живота е това, което ни носи наградата във вътрешен план. "За да бъдем наистина щастливи и да се чувстваме добре реализирани, за да не губим смисъла си в живота, трябва да си даваме и достатъчно награди. Да виждаме хубавите моменти около себе си и да ги изживяваме", смята доц. Бакрачева.
 
За да избегнем депресията и усещането за умора след празниците, психологът посъветва да си дадем достатъчно време за периода на адаптация, в който няма да се чувстваме 100% работоспособни. Освен това, в периода след празниците помагат и всякакви стимули и награди като разходки, срещи с приятели и достатъчно време на открито под слънчевите лъчи, които са естествен антидепресант, съветва доц. Бакрачева.
 
Какво означават християнските символи, свързани с Великден

Доц. Бакрачева, умеем ли българите да празнуваме или напротив има нещо в народопсихологията ни, което все ни пречи да изживеем истинско щастие, дори на Великден?
 
Ще започна нетрадиционно и позитивно. Умението да празнуваме е едно от малкото неща, което сме успели да запазим. Любовта и фактът, че ценим близките си са онези прояви, с които българинът свързва празника. Ако попитаме, без референтна скала за оценка, българин на улицата дали е щастлив - отговорът обикновено е да. По-важното обаче е кои са нещата, които го карат да се чувства щастлив. За българина обикновено това са здравето, семейството, близките, приятелите. Тоест това са положителните емоции, които ни дава общуването с хората, на които държим. Забавлението, разбирано като времето, прекарано с близките, е едно от нещата, които стоят на първо място. Ако има някакви негативи, те са от чисто личностен характер. Свързани са с индивидуалните особености на човека, който няма достатъчно добри семейни отношения. Като цяло българите успяваме да ценим най-важните неща, които карат хората да се чувстват щастливи, независимо от това в коя част на света се намират. Това именно са взаимоотношенията ни с близките, с приятелите.
 
Празниците имат отношение към вътрешния ни свят. Какво е значението на Великден за българите?
 
Това, което наблюдаваме през последните десетилетия, е малко по-високия процент на хора, които стават вярващи. В изследванията, които се правят в цял свят, се прави разграничение между религиозните традиции и степента на религиозност - вярата. Това, което за Великден, съвпада и за българите, е, че той се възприема като един от най-хубавите празниците в годината. Не само заради веселото настроение, което носят пролетта и шарените цветове. Традициите, свързани със семейната трапеза, размяната на великденски яйца съвпадат с това, което всеки един от нас влага като усещане за Великден. Във всички случаи празникът, традициите и храната, в частност, имат много психологическа интимност.
 
Споменахте храната. Тя е един от факторите, който можем да контролираме, така че да се чувстваме добре и след празника. Диетолозите съветват за умереност, а психолозите?
 
Винаги умереността създава повече усещане за лекота. За да не изпитваме угризения за това, че сме си позволили повече неща, нека все пак да помним, че има достатъчно време до лятото. Т.е., достатъчно време, за да се върне човек във форма. В психологически план едно от най-неприятните неща са ограниченията. Всяко едно "не", което си казваме, ни кара да се чувстваме ощетени и още повече да се стремим към това, което сами сме си забранили. За да не бъде това съпроводено с угризения, ако сме отпуснали колана, образно казано, за да не съжаляваме после, е хубаво да си направим някакъв реалистичен график. Чисто психологически, ако искаме да се чувстваме добре и резултатите с физическата ни форма да бъдат наистина трайни, трябва да мислим за това какви ползи ще ни донесе дадена диета и как ще се чувстваме след това.
 
Кои са другите фактори, които можем да проконтролираме, за да избегнем умората и депресията след празника?
 
Това, което е по-универсално като рецепта е да си разграничим времето. Тоест, да се опитаме максимално да изживеем момента тук и сега, за да не го пропуснем. Обикновено празникът е една подготовка. Голяма част от нещата минават в мислене как ще премине. Така не ни остава толкова време да почувстваме истинска и пълноценна наслада. Ако разделим различните действия, свързани с празника, като се започне от обмислянето на това къде ще отидем, как ще боядисаме яйцата, тогава колкото повече удоволствие намерим във всяко едно от тях, толкова по-пълноценно ще ни бъде преживяването на самия празник. Конкретно адаптацията след празниците винаги има елемент на трудност, особено, когато човек съчетае и удължи празничните дни с няколко дни допълнителен отпуск. Тогава наистина успява да се разтовари и да смени обстановката. Трябва да има предвид, че за да не се стресира допълнително човек няма как да се върне на работа и да работи на същите обороти както преди това. Особено, ако почивката е свързана с приятно пътуване. Тогава е добре да си оставим няколко дни за периода на адаптация, за който знаем, че няма да сме на сто процента работоспособни.
 
Когато се върнем на работа, обикновено изпитваме депресия, умора. Как да си помогнем?
 
Всеки един малък подарък или награда, която можем да си дадем като среща с приятел или приятно пътуване в околностите на града са сред нещата, които могат да ни компенсират усещанията. Това са опорните точки, които ни помагат за по-плавно връщане към ритъма на ежедневието. Разбира се и планирането на предстоящи събития е от полза. Това е най-хубавото на пролетното и лятното време, че отваря възможности за повече време навън и повече слънчеви лъчи. Слънцето е естествен антидепресант.
 
Споменахме за трапезата на Великден. Какво е значението й в чисто психологичен план? С какво се свързват червените яйца и козунакът?
 
Червеното е символ на живота, кръвта, здравето на човека. То е основен фактор, върху който можем да градим щастието и удовлетвореността си от живота. Сладостта в живота е хубавият момент, от който не трябва да се лишаваме. В случая той се символизира от козунака на трапезата, който ни дава наградата. Заедно те символизират две от най-важните неща, за да се чувства човек хармоничен. Това са здравето и вкусът към хубавите неща - намирането на удоволствието в живота и то не само в хедонистичен смисъл. Изживяването и пренасянето на приятните емоции е наградата във вътрешен план. Хедонизмът понякога погрешно е окачествяван като просто търсене на удоволствие. Всъщност, той е много важна част от осмислянето на ежедневието или другият поглед към психичното благополучие. За да бъдем наистина щастливи и да се чувстваме добре реализирани, за да не губим смисъла си в живота, трябва да си даваме и достатъчно награди. Да виждаме хубавите моменти около себе си и да ги изживяваме. Хедонизмът в това отношение е много важен спътник в ежедневието. Той помага за намирането и поддържането на вътрешния смисъл в различните сфери от живота. Затова и моето пожелание за Великденските празници е всички да изживеят максимално хубави моменти и да се радват на усмивките на близките си хора.
БТА