Все по-близо до откриването на нови далечни светове

Все по-близо до откриването на нови далечни светове
Все по-близо до откриването на нови далечни светове / Thinkstock/Getty Images

Силата на гравитацията на далечни звезди вече може да се измерва по-прецизно, а това предоставя информация за далечни светове, посочват астрономи, цитирани от BBC News.

Методът дава възможност да се проучват дори най-бледите звезди.

"Техниката ни може да определи колко голяма и ярка е звездата и дали планетите около нея са с подходящи размер и температура, за да имат океани и може би живот," казва проф. Джейми Матюс. Статия за откритието е публикувана в журнала Science Advances, цитирани от агенция "Фокус".

Повърхностната гравитация е интензивността на силата, която привлича всичко на повърхността на звезда или планетарно тяло към центъра. Обикновено тя се изчислява чрез измерване на светлината или яркостта на звездата. Това обаче е постижимо само за най-близките до нас и най-ярки звезди.

Екип под ръководството на Томас Калингер от Виенския университет е използвал данни от космическия телескоп Kepler, който търси подобни на Земята светове, за да докаже, че разликите в яркостта на далечни звезди могат да бъдат база за по-точни измервания на повърхностната гравитация. Времевите параметри на турболенцията и вибрацията на звездната повърхност, отразени във вариациите на яркостта, показват повърхностната гравитация, обясняват учените.

Бъдещи космически експедиции ще търсят планети около далечни звезди, където би могло да има океани и може би живот. Новият метод може да се приложи към данни от тези проучвания, за да се извлече информация за природата на звезди като нашето Слънце и да се намерят други планети като Земята, казва д-р Калингер.

Повърхностната гравитация зависи от масата и радиуса на звездите, което означава, че методът би могъл да помогне на астрономите да определят масата и размера на далечни звезди, както и на орбитиращите около тях планети. "Ако не познаваш звездата, не познаваш и планетата," отбелязва изследователят проф. Матюс от Университета на Британска Колумбия в Канада.

"Размерът на една извънслънчева планета се съотнася към размера на звездата-майка. Ако намерим планета около звезда, за която смятаме, че прилича на Слънцето, а в действителност е гигант, може да се заблудим, че сме намерили потенциално обитаем свят с размерите на Земята," добавя ученият.