Днес, с избора на папа Лъв XIV, погледите отново се насочват към пътя, начертан от Лъв XIII. Макар да живеем в съвсем различна епоха, новият папа дава сигнали, че желае да стъпи върху същите основи – диалог със съвременния свят, грижа за социалната справедливост и отстояване на човешкото достойнство. Неговите първи послания загатват за приемственост, но и за стремеж към нов прочит на вечните ценности. Дали ще бъде достоен наследник на визионера от XIX век, предстои да видим – но изборът на името вече говори много.
На фона на бурните социални промени в края на XIX век, един папа се откроява със своето новаторско виждане за ролята на Църквата в модерния свят – папа Лъв XIII. Роден през 1810 г. като Винченцо Джоакино Печи, той ръководи Католическата църква от 1878 до 1903 г. – цели 25 години, превръщайки се в една от най-влиятелните фигури в църковната и световната история.
Най-запомнящият се момент от неговото папство идва през 1891 г. с публикуването на енцикликата Rerum Novarum – първия официален документ на Църквата, посветен на социалните въпроси. В този исторически текст папа Лъв XIII защитава правата на работниците, настоява за справедливо заплащане, подкрепя правото на профсъюзи и поставя основите на така наречената католическа социална доктрина.
Лъв XIII се стреми към баланс между капитализма и социализма, подчертавайки, че Църквата не може да остане безмълвна пред експлоатацията и социалното неравенство. Той призовава към солидарност, субсидиарност и уважение към човешкото достойнство – ценности, които и днес звучат с пълна сила.
Освен със социалната си чувствителност, Лъв XIII остава в историята и като инициатор на обновление в католическото образование и философия. Той издига труда на Тома Аквински като модел за съвместяване на разум и вяра, утвърждавайки го като водещ авторитет в теологията и моралната философия.
Папата също така активно работи за възстановяване на дипломатическите отношения с европейските държави след разпадането на Папската държава, като поставя основите на съвременната роля на Ватикана като морален авторитет и независим глас на световната сцена.
Умира през 1903 г., но наследството му продължава да живее. Папа Лъв XIII остава в историята като „папата на справедливостта“, който с визионерство и дълбока вяра прокарва пътя за диалог между Църквата и модерния свят.
