Добре известен факт е, че водата е ключът към живота на Земята. По-малко известно е обаче, че само около 1 % от цялата вода на планетата е прясна, достъпна за хората, растенията и сухоземните животни, съобщи "Science Alert".
Останалата част се намира в океаните или е складирана в полярните ледове и скали. В променящия се свят на климата глобалното разпределение на този 1 % придобива съвсем ново значение.
Ново проучване на лектора Кевин Колинс от "The Open University", показва, че през последните две десетилетия (2001-2020 г.) южното полукълбо изсъхва повече, отколкото северното полукълбо. Авторите предполагат, че основната причина за това е метеорологичното явление, е известно като
"Ел Ниньо", което се случва на всеки няколко години, когато океанската вода в източната част на Тихия океан е по-топла от обикновено.
Изводите се основават на данни от спътници и измервания на речните и поточните извори, които са позволили на авторите да моделират и изчислят промените в наличието на вода. Наличността на вода е нетната разлика между количеството вода, доставяно на ландшафта под формата на валежи на сушата, и водата, която се изхвърля в атмосферата чрез общото изпарение или от растенията чрез техните листа.
Въпреки че Южното полукълбо има само една четвърт от световната площ (без Антарктида), то оказва значително по-голямо влияние върху глобалната наличност на вода, отколкото Северното полукълбо.
Новият анализ разкрива силно намаляване на наличието на вода в Южна Америка, по-голямата част от Африка и централна и северозападна Австралия. Въпреки това някои региони, като южната част на Южна Америка, разполагат с повече вода.
За разлика от това, въпреки значителните разлики между регионите, проучването показва, че наличността на вода в Северното полукълбо е повече или по-малко равномерно. Това отчасти се дължи на широкото човешко влияние, като напояване, язовири и производство на храни. Тези фактори са по-значими в Северното полукълбо, тъй като там живее около 90 % от световното население.
Но защо е важно това доста техническо моделиране за наличието на вода и засушаването? Какви са някои възможни последици, ако Южното полукълбо пресъхне?
Това, което се случва на юг, се отразява и на север
Част от отговора се крие в регионите, които вероятно ще бъдат подложени на засилено засушаване. Южна Америка включва Амазонската дъждовна гора, която е ключов регулатор на климата, както и глобално важно местообитание на видове и дом на много общности на коренното население.
Изсушаването на тропическите гори ще намали растителността и ще увеличи риска от пожари. Това би било лоша новина за хората и животните, които живеят в гората, и има потенциал да освободи милиарди тонове въглерод, които понастоящем са задържани в горската растителност и почвите.
Южна Америка е и основен износител на селскостопанска продукция - соя, захар, месо, кафе и плодове за световния пазар. Промените в наличието на вода ще увеличат напрежението върху хранителните системи в световен мащаб.
Засушаването в по-голямата част от Африка също е истинско предизвикателство. Този огромен континент има много климатични зони и социално-икономически контрасти, като често ресурсите за смекчаване на последиците и адаптиране са ограничени.
Натискът върху хранителните системи и местообитанията ще създаде допълнително напрежение на целия континент, който вече страда от увеличението на световните цени на храните, свързано с инфлацията и войната в Украйна.
Добивите от основната култура- маниока, намаляват поради засушавания. Износът на кафе и какао също може да бъде намален, което ще доведе до спирала от загуба на поминък, бедност и глад.
Северозападната част на Австралия е една от най-големите пустини в страната. Но би било голяма грешка да се смята, че регионът е "пуст" и поради това е маловажен от гледна точка на засушаването.
Засушаването ще промени растителните модели и ще доведе до по-нататъшно повишаване на температурите, които до 2100 г. могат да надхвърлят 35 °C през голяма част от годината, ако темповете на емисиите продължат да бъдат високи. Това би имало сериозни последици за здравето на хората и местообитанията.
По подобен начин засушаването в централната част на Австралия има верижни ефекти върху времето и климата за крайбрежните райони, където са разположени повечето от големите градове и населението на Австралия. Тенденции на засушаване се наблюдават и в югозападната и югоизточната част на страната, което води до стрес и промяна на местообитанията, горски пожари, изтощаване на реките и въздействие върху човешкото здраве, особено в градските райони.
Почти половината от територията на ЕС е застрашена от суша
Както и при много други аспекти на климата, точното естество и мащабът на промените и въздействията са трудни за прогнозиране или моделиране в местен или регионален мащаб. Но този нов документ посочва ясни промени в моделите и сложни климатични процеси в Южното полукълбо, които ще намалят наличието на вода по време на събитията от типа "Ел Ниньо".
Засушаването ще породи допълнителен стрес за местообитанията и видовете в ключови региони. То ще се отрази и на човешките популации с различен капацитет за адаптация и в крайна сметка на глобалните ни хранителни системи. Въпреки че Южното полукълбо е предимно водно, това, което се случва там, е от значение за цялата планета.
Останалата част се намира в океаните или е складирана в полярните ледове и скали. В променящия се свят на климата глобалното разпределение на този 1 % придобива съвсем ново значение.
Ново проучване на лектора Кевин Колинс от "The Open University", показва, че през последните две десетилетия (2001-2020 г.) южното полукълбо изсъхва повече, отколкото северното полукълбо. Авторите предполагат, че основната причина за това е метеорологичното явление, е известно като
"Ел Ниньо", което се случва на всеки няколко години, когато океанската вода в източната част на Тихия океан е по-топла от обикновено.
Изводите се основават на данни от спътници и измервания на речните и поточните извори, които са позволили на авторите да моделират и изчислят промените в наличието на вода. Наличността на вода е нетната разлика между количеството вода, доставяно на ландшафта под формата на валежи на сушата, и водата, която се изхвърля в атмосферата чрез общото изпарение или от растенията чрез техните листа.
Въпреки че Южното полукълбо има само една четвърт от световната площ (без Антарктида), то оказва значително по-голямо влияние върху глобалната наличност на вода, отколкото Северното полукълбо.
Новият анализ разкрива силно намаляване на наличието на вода в Южна Америка, по-голямата част от Африка и централна и северозападна Австралия. Въпреки това някои региони, като южната част на Южна Америка, разполагат с повече вода.
За разлика от това, въпреки значителните разлики между регионите, проучването показва, че наличността на вода в Северното полукълбо е повече или по-малко равномерно. Това отчасти се дължи на широкото човешко влияние, като напояване, язовири и производство на храни. Тези фактори са по-значими в Северното полукълбо, тъй като там живее около 90 % от световното население.
Но защо е важно това доста техническо моделиране за наличието на вода и засушаването? Какви са някои възможни последици, ако Южното полукълбо пресъхне?
Това, което се случва на юг, се отразява и на север
Част от отговора се крие в регионите, които вероятно ще бъдат подложени на засилено засушаване. Южна Америка включва Амазонската дъждовна гора, която е ключов регулатор на климата, както и глобално важно местообитание на видове и дом на много общности на коренното население.
Изсушаването на тропическите гори ще намали растителността и ще увеличи риска от пожари. Това би било лоша новина за хората и животните, които живеят в гората, и има потенциал да освободи милиарди тонове въглерод, които понастоящем са задържани в горската растителност и почвите.
Южна Америка е и основен износител на селскостопанска продукция - соя, захар, месо, кафе и плодове за световния пазар. Промените в наличието на вода ще увеличат напрежението върху хранителните системи в световен мащаб.
Засушаването в по-голямата част от Африка също е истинско предизвикателство. Този огромен континент има много климатични зони и социално-икономически контрасти, като често ресурсите за смекчаване на последиците и адаптиране са ограничени.
Натискът върху хранителните системи и местообитанията ще създаде допълнително напрежение на целия континент, който вече страда от увеличението на световните цени на храните, свързано с инфлацията и войната в Украйна.
Добивите от основната култура- маниока, намаляват поради засушавания. Износът на кафе и какао също може да бъде намален, което ще доведе до спирала от загуба на поминък, бедност и глад.
Северозападната част на Австралия е една от най-големите пустини в страната. Но би било голяма грешка да се смята, че регионът е "пуст" и поради това е маловажен от гледна точка на засушаването.
Засушаването ще промени растителните модели и ще доведе до по-нататъшно повишаване на температурите, които до 2100 г. могат да надхвърлят 35 °C през голяма част от годината, ако темповете на емисиите продължат да бъдат високи. Това би имало сериозни последици за здравето на хората и местообитанията.
По подобен начин засушаването в централната част на Австралия има верижни ефекти върху времето и климата за крайбрежните райони, където са разположени повечето от големите градове и населението на Австралия. Тенденции на засушаване се наблюдават и в югозападната и югоизточната част на страната, което води до стрес и промяна на местообитанията, горски пожари, изтощаване на реките и въздействие върху човешкото здраве, особено в градските райони.
Почти половината от територията на ЕС е застрашена от суша
Както и при много други аспекти на климата, точното естество и мащабът на промените и въздействията са трудни за прогнозиране или моделиране в местен или регионален мащаб. Но този нов документ посочва ясни промени в моделите и сложни климатични процеси в Южното полукълбо, които ще намалят наличието на вода по време на събитията от типа "Ел Ниньо".
Засушаването ще породи допълнителен стрес за местообитанията и видовете в ключови региони. То ще се отрази и на човешките популации с различен капацитет за адаптация и в крайна сметка на глобалните ни хранителни системи. Въпреки че Южното полукълбо е предимно водно, това, което се случва там, е от значение за цялата планета.
