Очаква се днес Блеър да обяви оттеглянето си
Очаква се днес Блеър да обяви оттеглянето си / netinfo

В лондонската резиденция на британския премиер на "Даунинг стрийт" 10 днес започна заседание на министрите под председателството на премиера Тони Блеър, предаде ИТАР-ТАСС.

Очаква се малко по-късно Блеър да посети своя избирателен район в Северна Англия и там официално да обяви, че ще се оттегли от постовете министър-председател и лидер на Лейбъристката партия, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Ройтерс публикува някои от най-интересните дати и факти от управлението на Блеър:

2 май 1997 г. - След 18 години в опозиция Лейбъристката партия на Блеър идва на власт с убедителна изборна победа.

10 април 1998 г. - Блеър подписва така нареченото Мирно споразумение от Разпети петък, което слага край на 30 години религиозно насилие в Северна Ирландия.

Март 1999 г. - Блеър изпраща войници в рамките на операцията на НАТО в Югославия, чиято цел бе да се спре разправата с етническите албанци в Косово.

13 юни 1999 г. - Разпадане на основния електорат на лейбъристите на изборите за Европейски парламент, което за Блеър е първо изборно поражение.

8 юни 2001 г. - Блеър печели втори мандат.

Септември 2001 г. - Блеър декларира подкрепа за САЩ след атаките от 11 септември в Ню Йорк.

24 септември 2002 г. - Великобритания публикува досие за Ирак, в което се казва, че Саддам може до 45 минути да изстреля оръжие за масово унищожение. Документът бива критикуван, че манипулира данните от разузнаването.

15 февруари 2003 г. - половин милион излизат на демонстрация в Лондон против войната.

18 март 2003 г. - Блеър печели парламентарен вот за войната в Ирак, но 139 членове от неговата партия се противопоставят. Тогавашният лидер на Камарата на общините и бивш министър на външните работи Робин Кук подава оставка в знак на протест срещу нахлуването в Ирак.

17 юли 2003 г. - Британският оръжеен експерт Дейвид Кели се самоубива, след като е посочен като източникът на информация на Би Би Си, според която правителството е преувеличило данни от разузнаването за забранени оръжия в Ирак.

30 септември 2004 г. - Блеър обявява, че ще управлява трети мандат като премиер, ако лейбъристите спечелят още едни национални избори, но няма да се бори за четвърта поред изборна победа като лидер на лейбъристите.

1 май 2005 г. - Разкрити са документи, които сочат, че президентът на САЩ Джордж Буш и Блеър са били твърдо решени да свалят Саддам Хюсеин най-малко девет месеца преди войната.

5 май 2005 г. - Блеър печели трети мандат.

7 юли 2005 г. - Четирима атентатори самоубийци се взривяват в системата на обществения транспорт в Лондон, 52 души са убити, около 700 са ранени.

Март 2006 г. - Скотланд ярд започва разследване дали политически партии са раздавали титли в замяна на дарения.

Септември 2006 г. - Блеър оповестява, че до една година ще се оттегли от власт.

8 май 2007 г. - В Северна Ирландия възобновява работата си правителство, в което враждувалите преди това партии си поделят властта. Този успех се определя като завет на Блеър за мир в региона.

Ройтерс отбелязва, че единствено Маргарет Тачър е заемала поста министър-председател по-дълго от Блеър. По данни от сайта на "Даунинг стрийт" 10 Тачър има 11 години и 209 дни на власт, а Блеър - 10 години и 8 дни.

Някои от най-известните фрази на Блеър са:

"Затова ние тук във Великобритания заставаме рамо до рамо с американските си приятели в този трагичен момент" - след атаките от 11 септември 2001 г.

"Премахването на света на Саддам ще бъде едно хуманно дело. В действителност нехуманно ще бъде да го оставим" - на митинг на Лейбъристката партия през 2003 г.

"Мога да вървя само в една посока. Нямам задна скорост" - на митинг на Лейбъристката партия през 2003 г.

"Сега не е моментът да се колебаем. Сега е моментът този парламент, не само това правителство или даже само този министър-председател, да поеме водещата роля и да покаже, че ние открито ще застанем зад това, което знаем, че е правилно; да покажем, че ние ще се противопоставим срещу тиранията и диктатурата и срещу терористите, които застрашават нашия начин на живот" - към парламента през март 2003 г. по време на дебат дали Великобритания да започне война в Ирак.