На 8 юли 2023 г. малко момче на почти 3 години изчезва в долина в Алп-дьо-От-Прованс. По-късно са открити части от тялото му, а около трагедията се оформя гъста мистерия. Медийната машина се задейства с пълна сила и превръща малкото селце Льо Верне в център на внимание във Франция и извън нея.
В онази лятна вечер в Льо Верне последните слънчеви лъчи все още огряват терасата на семейство Лами. В дома им има гости – приятели са дошли на вечеря. Докато всички разговарят и пият аперитиви, шумът от няколко хеликоптера нарушава спокойствието на долината.
Един от гостите, който познава добре работата на пожарната служба, прави няколко телефонни обаждания. Разбира, че дете от селото е изчезнало. Времето минава, хеликоптерите продължават да кръжат над района, а настроението на масата се променя.
„Получавахме подробности с напредването на вечерята. Накрая трябваше да спрем. Аз останах с всички деца, а останалите се присъединиха към доброволците за първото издирване“, спомня си Магали.
Съпругът ѝ се прибира около 2 часа сутринта. Разказва ѝ за търсенето, което продължава с фенерче в ръка. Изчезналото момче се казва Емил, на две години и половина е и все още не е открито. Магали не успява да заспи през цялата нощ.
Малцина във Франция и извън страната вече не са чували за Льо Верне – селцето в Алп-дьо-От-Прованс, разположено между езерото Сер-Понсон и Дин-ле-Бен. Мястото вече носи тежка история. През 2008 г. там е убита Жанет Гросос, управителката на Café du Moulin. През 2015 г. близките планини приемат семействата на 150-те жертви от катастрофата на самолета на Germanwings.
В знак на благодарност към жителите Lufthansa им предлага пътуване до Париж за мача Франция–Германия на „Стад дьо Франс“. Срещата се провежда на 13 ноември – деня на терористичните атаки в Париж и Сен Дени.
На 8 юли 2023 г. изчезването на малкия Емил Солей добавя нова трагедия към поредицата. Случаят привлича полиция, журналисти и хора, които търсят сензация. Три години по-късно, въпреки новите разследвания, експертизите и ДНК анализите, мистерията остава неразгадана и продължава да тежи върху 132-мата жители на селото.
Изгубено дете
Дългогодишният кмет на селото Франсоа Балики живее близо до дървената чешма в центъра на Бас-Верне. Каменната му къща гледа към зелена градина, която се слива с околния пейзаж.
Преди да предаде кметския пост през април на Гил Теазан, Балики е социалистически кмет на селото в продължение на 49 години. Той е сред първите хора на мястото, когато Емил изчезва в хълмовете над От-Верне.
„В продължение на 48 часа не живея“, казва той, описвайки огромната мобилизация в района. Близо 800 души откликват на призива му в социалните мрежи и се включват в издирването.
В началото Балики е убеден, че става дума за изгубено дете – малкото русокосо момче с пелени просто се е отдалечило прекалено далеч от семейството си.
„Никога не разглеждаме друга възможност освен тази за изгубено дете. Тук децата се движат свободно. Аз съм бил на мястото на Емил. Моите деца са били на мястото на Емил. Моите внуци един ден ще бъдат на мястото на Емил. За нас това е нормално“, разказва той.
Но издирването не дава резултат. Следите изчезват, а в продължение на осем месеца се проверяват всички възможни версии – инцидент, отвличане, среща с диво животно. Дори са потърсени ясновидци.
Извършва се възстановка на събитията в присъствието на семейството на Емил – Ведовини, чийто втори дом се намира в сърцето на От-Верне. Именно там последната следа от детето се губи.
На 30 март 2024 г. местна жена открива черепа на малкото момче, докато се разхожда сама по ловна пътека.
Микрофони и пушка
„Никога няма да забравя момента, в който съпругът ми ми каза, че са намерили малкото момче. Това беше истински шок“, споделя тихо Магали Лами.
Освен основната си професия тя е и писателка. След трагедията издава книгата Le Vernet – Raconter, reconstruire, revivre („Льо Верне – Разказване, възстановяване, продължаване на живота“), в която събира свидетелства на хора, преживели самолетната катастрофа от 2015 г. и изчезването на Емил. Целта ѝ е да разруши представата за Льо Верне като „прокълнато село“ и да разкаже историята му отвъд телевизионните репортажи.
„Имало е моменти, когато в хола ни има дузина журналисти с микрофони и камери. Не сме свикнали с това и не се чувстваме свободни да говорим“, казва тя.
При всяко ново развитие по разследването сценарият се повтаря. Репортери пристигат още по тъмно, чукат по вратите на хората, представят се за клиенти в местните магазини, а след това започват да задават въпроси. Понякога влизат в дворове и домове без разрешение.
„Един ден ми се наложи да изгоня журналист от двора си“, разказва Франсоа Балики.
За жителите на От-Верне тези постоянни посещения оставят дълбоки следи.
„Чакаха ни навсякъде – у дома, в бара, по улиците. Това вече е тормоз. Следващия път, когато видя някой от тях, ще извадя пушката“, казва местен жител, избрал селото именно заради спокойствието му.
Не всички обаче отказват да говорят. Някои дават интервюта, коментират случая или споделят предположения, въпреки че не разполагат с никаква информация. Дори случаен турист, озовал се в района, се оказва интервюиран от 24-часов новинарски канал.
Жената, която открива останките на Емил, също разказва историята си пред камерите, винаги със скрито лице. В един момент обаче отказва повече интервюта.
„Не ви ли омръзна тази история?“, извиква партньорът ѝ към журналистите.
След кратка пауза той задава въпрос, който измъчва всички:
„Има ли новини?“
Защото именно неизвестността тежи най-силно.
Разчистване на сметки
По време на селските празници или край игрището за петанк хората вече не се гледат по същия начин.
„Разбира се, всички си задават въпроса кой го е направил. Възможно е това да е някой, който живее тук. Но най-голямата вреда нанася медийното отразяване. Журналистите не осъзнават последствията“, казва Франсоа Балики.
Според него през годините винаги е работил селото да остане сплотена общност. След изчезването на Емил обаче колективният страх, слуховете и непрекъснатите телевизионни репортажи започват да разрушават доверието между хората.
„Все едно сме изложени на показ“, казва той.
Мистерията събира всички елементи на криминална история – затворена общност, малко дете, голямо семейство със сложна история, самоубийство на свещеник, анонимни писма и стари конфликти.
„Напомня случая с малкия Грегори – изолирано село и семейни тайни“, смята Магали Лами.
В книгата си тя разказва за местна жена, израснала във Вогезите, недалеч от мястото, където през 1984 г. е открито тялото на Грегори Вилмен. За нея историята сякаш се повтаря.
Любопитни хора продължават да идват в Льо Верне. В местното бистро собствениците вече лесно разпознават подобни посетители.
„Почти всяка седмица някой ни казва, че е тук случайно. След петнайсет минути разговорът неизменно стига до малкия Емил“, разказва местна жена.
„Хората трябва да отидат да разгледат Великата китайска стена или друго красиво място, а не да идват в малко село, водени от една ужасна трагедия“, добавя друга жителка.
