От близо 500-те милиона жители на Европейския съюз, около 34 млн. или малко под 7% са мигранти. От тях 14,3 млн. са граждани на ЕС, които са се възползвали от възможностите за свободно движение в рамките на блока, а под 20 млн. идват от страни извън него.
Любопитен факт е, че някои от по-малките държави са били доста по-гостоприемни. Пример за това е Люксембург, където над 45% от населението се състои от чужденци, привлечени от високия стандарт на живот, сочат данните на Евростат.
Мигрантите в Кипър са 19,5%, в Латвия са 15,2%, Естония е с 14,9 на сто чужденци, Австрия - с 12,5%, Ирландия - с 11,8% и Белгия - 11,3%. В източните части на Европа като Полша, Румъния, Хърватска и Литва, мигрантите съставят по-малко от 1% от населението.
Броят на краткосрочните чуждестранни работници в страните от ЕС е изненадващо малък, въпреки увеличението с 60 на сто от 2010 г. до около 2 млн. през 2015 г.
Изпратените от работодателя си в друга държава-членка заемат по-малко от процент на пазара на труда в еврообщността. Те са концентрирани предимно в строителството и производството.
Германия е поела повечето от тези чуждестранни работници - близо 418 000 през 2015 г., следвана от Франция със 177 000 и Белгия със 156 000 души. По произход, повече от 250 000 чуждестранни работници идват от Полша, 218 000 от Германия и 130 000 от Франция.
ЕС преживя огромен приток на мигранти от страни извън блока през 2015 г. и 2016 г., като повечето от тях бягат от войните в Сирия и Близкия изток.
Според Международната организация по миграция (МОМ), при повече от един милион бежанци, дошли в Европа през 2015 г., над 850 000 са преминали в Гърция през Егейско море и по-нагоре към западните държави.
БГНЕС, архив
Повече от половината бежанци идват от Сирия, голяма част са и от Афганистан и Ирак.
Процесът бе благоприятстван и от "средиземноморският маршрут". Смята се, че повечето преминали през него хора са икономически мигранти, които в крайна сметка ще бъдат върнати в родните им страни.
Бежанският наплив през последните години доведе до увеличаване на ангажиментите на публичните разходи в няколко държави-членки, сочи доклад на Европейската комисия.
Даването на оценка на икономическото въздействие на публичните разходи може да помогне за стимулиране на растежа, но също може да навреди на публичните финанси, ако те са от заеми.
