/ БТА
На Берлинския конгрес през 1878 г. Австро-Унгария решава да прокара железопътна линия свързваща Будапеща и Земун през град Нови Сад.

По онова време градът отбелязва границата със Сърбия и Белград, от другата страна на река Сава. На 5 март 1883 г., около 18,30 ч., първият влак влиза в чисто новата гара. 

На този ден пристигат общо три влака: първият превозва австро-унгарски официални лица, вторият е съставен от три локомотива, използвани за тестване на инженерните конструкции, а на борда на третия се намират важни лица: директорът на унгарските железници и министерски съветник.
  За да могат влаковете да стигнат до Нови Сад, е трябвало да се прокопае тунел под известната крепост Петроварадин, която се извисява над града; гарата, разположена в покрайнините на града на мястото на днешния пазар Лиман, е била свързана с центъра на Нови Сад с трамвай, като линиите са се движили по улиците, известни днес като Дунавска, Темеринска и Футошка. 

Благодарение на железницата, Нови Сад постига голям напредък. Първата гара гъмжала от пътници и била оживена денем и нощем. 

Разбира се, тогава влакът е бил запазен за много богатите: обикновените хора не са могли да си позволят подобна привилегия, дори в трета класа. За да стигнете до Будапеща, е трябвало да платите повече от 17 динара - цената на 400 яйца. По онова време заплатата на един учител е била 67 динара, а на един лейтенант - 126 динара.

През Нови Сад минавал и прочутият Ориент експрес на път от Париж за Истанбул, който все още се наричал Константинопол. Твърди се, че Агата Кристи е била редовен пътник. 

Между войните, по време на кралска Югославия, трафикът на гара Нови Сад се увеличава, а след 1945 г. се ускорява още повече, особено след като градът се индустриализира в северната си част и железопътната мрежа се разширява, променяйки географията на страната, която става социалистическа.

Новите власти обмислят разширяването на гарата, което най-накрая се осъществява с откриването на новата гара на 31 май 1964 г., в края на чисто новия булевард „Освобождение“.

Сръбският вестник „Дневник“ съобщава, че хиляди жители на Нови Сад са дошли на церемонията по откриването, която е започнала в ранни зори. Проектът е завършен само за 18 месеца, което е рекорден срок.

Гарата в типичен за времето стил на брутализъм, е построена по плановете на Имре Фаркаш и неговите сътрудници от студио Arhitekt.  Достъпът до релсите вече се осъществява чрез подземни проходи, за да се осигури максимална безопасност за пътниците и да се улесни пътуването. Целта е 1 000 пътници да могат да слязат от влака и да напуснат гарата само за една минута.

Имре Фаркаш е трябвало да получи наградата за това постижение, но няколко негови колеги се противопоставили. Разпадането на социалистическа Югославия в началото на 90-те години се отразява и на гарата в Нови Сад. Поради липсата на поддръжка сградата постепенно се разпада, а трафикът рязко намалява. Ресторантът затваря, а чакалните се изпразват. Дори часовникът спира. 

Най-накрая сградата бе обновена през 2022 г., когато Нови Сад беше обявен за Европейска столица на културата.
  През март същата година сръбският президент Александър Вучич посети града, придружен от унгарския министър-председател Виктор Орбан. Двамата лидери, известни с близостта си, приветстваха Соко, новия високоскоростен влак, който скоро ще свърже Белград с Будапеща със средна скорост от 200 км/ч. Този проект, поверен на китайски компании, се забави значително, но в крайна сметка трябва да бъде завършен до 2025 г.

Като част от тази работа, през 2023 и 2024 г. продължи обновяването на гарата в Нови Сад, която официално бе открита отново на 5 юли.

Министърът на транспорта Горан Весич присъства на церемонията по откриването заедно с председателя на правителството на автономна провинция Войводина Мая Гойкович и кмета Милан Джурич.

По-малко от четири месеца по-късно, на 1 ноември 2024 г. малко след обяд, козирката на входа на гарата се срути, при което загинаха четиринадесет души.

В събота, когато страната обяви ден на национален траур, сръбските власти обявиха, че започват разследване, за да установят кой е отговорен за катастрофата.

„Днес ще бъдат разпитани двадесет души, като се започне от върха на стълбицата - хора от министерствата и държавната железопътна компания“, заяви по телевизията министърът на вътрешните работи Ивица Дачич. Веднага след инцидента сръбската железопътна компания побърза да се оправдае, като заяви - невярно - че срутилият се покрив не е бил част от ремонта и че работата все още продължава.

На 3 ноември в Белград се събраха няколкостотин демонстранти, които развяваха плакати с надпис „Престъпление, а не трагедия“. Всички те поискаха оставката на Горан Весич, министър на транспорта, строителството и инфраструктурата, и призоваха властите да поемат отговорност. Някои боядисаха ръцете си в червено, за да символизират „кръвта по ръцете“ на управляващите.

Междувременно Висшата прокуратура в Нови Сад съобщи, че е разпитала 26 души, включително министъра Горан Весич. В 17:00 ч. предишния ден повече от хиляда граждани се събраха в Нови Сад и запалиха свещи, за да отдадат почит на жертвите. Президентът Александър Вучич досега не е посетил мястото на инцидента.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня

По темата

БГНЕС

Свят