Френските депутати одобриха спорната данъчна реформа на данъка върху богатството, която според президента Еманюел Макрон ще помогне за рестартиране на икономиката. Лявата опозиция обаче смята, че това е подарък за богатите, предаде Франс прес.
След ден на разгорещени дебати и седмици на полемики президентското мнозинство одобри реформата. Тя получи и подкрепата на десните сили, които обаче изразиха съжаление, че данъкът не е бил отменен изцяло.
БГНЕС, архив
В момента около 350 000 френски домакинства, чието имущество надхвърля 1,3 милиона евро, плащат т.нар данък върху богатството. След реформата той ще бъде заменен от друг, със същия таван и данъчна ставка, но ще се изчислява само върху притежаваните недвижими имоти, като се изключват акциите, облигациите и други авоари. Очаква се след реформата държавата да получава около 3,2 милиарда евро по-малко. През 2016 г. данъкът донесе на бюджета близо 5 милиарда евро.
Правителството представя промените като средство за стимулиране на икономическата активност, защото идеята е, че този начин най-богатите данъкоплатци ще бъдат стимулирани да инвестират в реалната икономика.
Трите леви групи в парламента - на Френската социалистическа партия, на движението "Непокорна Франция" и на Френската комунистическа партия, гласуваха против реформата, определяйки я като "подарък за най-богатите". Според левицата тя показва, че Макрон е "президент на богатите".
Френският президент обяви на пресконференция в Брюксел, че се надява да може да постигне възможно най-бързо споразумение за реформа на европейската директива за командированите работници. Очаква се министрите на труда на 28-те страни от ЕС да разгледат този въпрос на среща в Люксембург. Макрон е сериозно ангажиран с този въпрос и отправя критики към източноевропейските страни, начело с отхвърлящата промените Полша, отбелязва АФП.
