По време на президентската кампания миналата година Доналд Тръмп постоянно повтаряше намерението си да предизвика драматични промени веднага след завръщането си в Белия дом. Малцина обаче очакваха това да се случи с такава главоломна скорост.
През трите месеца след полагането на клетва, 47-ият президент използва властта си по начин, сравним с малко от своите предшественици. С купища подвързани документи, подписани с президентското перо, и политически изявление, публикувани с главни букви в социалните мрежи, неговата буря от президентски укази достигна до всеки ъгъл на американския живот.
За неговите поддръжници този подход на "шок и страхопочитание" е осезаема демонстрация на действащ президент, изпълняващ обещанията си и въвеждащ дългоочаквани реформи. Неговите критици се опасяват, че той нанася непоправими щети на страната и надхвърля правомощията си – парализирайки важни правителствени функции и може би трайно променяйки президентството в процеса.
Шестте повратни момента от първите 100 дни
Публикация в социалните мрежи предизвика конституционна буря
Този път не публикация на Доналд Тръмп предизвика обществена реакция. Три седмици след началото на новия мандат, в неделя сутрин в 10:13, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс написа девет думи, които се превърнаха в основа на стратегията на администрацията:
„Съдиите нямат право да контролират легитимната власт на изпълнителната власт“, заяви той в X (бивш Twitter).
В медиите избухна буря, а правни експерти веднага се противопоставиха на това твърдение, като се позоваха на 220-годишен принцип, който е в сърцевината на американската демокрация: съдилищата имат правото да проверяват и отменят действия на правителството – закони, разпоредби и укази – ако те противоречат на Конституцията на САЩ.
Думите на Ванс представляваха открита атака към съдебната власт и по-общо – към системата от три равнопоставени клона на властта, създадена от основателите на САЩ.
Тръмп и екипът му не показаха никакво разкаяние в стремежа си да разширят влиянието на изпълнителната власт върху Конгреса и съдебната система.
Белият дом действа агресивно, за да изземе контрола върху държавните разходи от Конгреса, като едностранно спря финансиране на цели програми и дори агенции. Това подкопаване на властта на законодателната власт беше посрещнато с почти пълно мълчание на Капитолийския хълм, където републиканците на Тръмп държат крехки мнозинства и в двете камари.
Съдилищата, обаче, оказаха по-силен отпор – над 100 съдебни решения досега блокираха президентски действия, обявявайки ги за противоконституционни, според преброяване на "Ню Йорк Таймс".
Най-острите конфликти бяха свързани с репресивните мерки срещу имиграцията. През март над 200 венецуелци, считани за заплаха за сигурността на САЩ, бяха депортирани в Ел Салвадор – много от тях чрез разширени правомощия по време на война, без да им бъде даден шанс за защита в съда.
Съдия от федералния апелативен съд, назначен от републиканците, заяви, че е „шокиран“ от действията на Белия дом.
„Сега властите са толкова близо до сблъсък, че може да се стигне до необратим конфликт, който ще ги отслаби взаимно,“ написа съдия Дж. Харви Уилкинсън.
Тръмп и служители от администрацията му увериха, че ще спазват съдебните решения, дори когато президентът рязко критикува съдиите и в някои случаи се бави с пълното изпълнение на решенията. Всичко това представлява уникален тест за конституционната система, която в продължение на векове функционираше на базата на определено равнище на добросъвестност. И макар Тръмп да е в центъра на тази трансформация, един от основните агенти на промяната е човек, който не е роден в САЩ, но е изградил бизнес империя там…
С резачка, облечен в черно
Илон Мъск, облечен изцяло в черно и със слънчеви очила, застана в центъра на сцената и се наслади на възторжените възгласи на публиката на Конференцията за консервативни политически действия (CPAC).
Най-богатият човек в света, който иска да съкрати трилиони долари от федералното правителство, обяви, че има специална изненада.
Аржентинският президент Хавиер Милей, известен с мащабните си съкращения в бюджета, излезе от кулисите и му подаде лъскав златен верижен трион.
„Това е резачката за бюрокрацията“, възкликна Мъск. „CHAINSAW!!“
Това беше драматична демонстрация не само на ентусиазма на Мъск към мисията му начело на новото „Служба за ефективност в управлението“ (Doge), но и на статута му на рокзвезда сред поддръжниците на Тръмп.
Оттогава насам Мъск разпрати свои агенти из различни кътчета на федералната администрация с цел да получат достъп до чувствителни бази данни и да идентифицират програми за ликвидиране.
Въпреки че така и не откри трилионите долари прахосани средства, които обещаваше да спести, орязванията, които направи, доведоха до драстично съкращаване на десетки агенции и ведомства – включително до практически затваряне на Американската агенция за международно развитие (USAID) и опит за разпускане на Министерството на образованието.
Въпреки че обещанията за премахване на „прахосничество, измами и злоупотреби“ в държавата обикновено се приемат положително от обществеността, методите на Мъск, наподобяващи моторна резачка, доведоха до конфликти със старши служители и възмущение сред част от американското население.
Някои от привържениците на Тръмп подкрепят агресивната бюджетна политика на администрацията, но други граждани се оплакват на своите представители по време на обществени срещи.
Освирквания и тревога се чуват все по-често – хора се опасяват, че съкращенията ще засегнат популярни програми като: пенсиите от „Социално осигуряване“ (Social Security), помощите за ветерани, здравните застраховки за бедни и възрастни хора. Тези опасения не са без основание, тъй като именно тези програми съставляват основната част от федералните разходи.
Ако не бъдат орязани, а в същото време бъдат въведени обещаните от Тръмп масови данъчни облекчения, това ще увеличи още повече държавния дълг и ще застраши може би най-голямото му предизборно обещание – икономически просперитет.
„Трябваше да действам светкавично, милиарди изчезваха пред очите ми“
Когато трейдърът Ричард Макдоналд вижда как Доналд Тръмп вдига диаграми в Розовата градина на Белия дом, показващи списък с държави, обект на американски мита, той разбила, че трябва да действа светкавично. „Скочих на крака, защото очаквах устно изявление – не диаграми“, разказва той.
Макдоналд очаквал митата от 10% или 20%, а днес казва: „Никой не очакваше тези огромни числа.“
Макдоналд се втурнал да анализира кои компании ще бъдат най-силно засегнати. След това започнал да продава. „Милиарди се изпаряваха от пазарната стойност всяка секунда, затова е въпрос на бърз пръст.“ Той е само един от мнозина трейдъри, които се оказаха на първа линия на световните пазари, когато акциите се сринаха след така наречения от Тръмп ден „Ден на освобождение“ – денят, в който обяви новите мита.
Индексът S&P 500, който обхваща най-големите американски компании, пострада особено силно. Въпреки че Белият дом впоследствие се отказа от част от най-високите мита, пазарите все още не са се възстановили напълно. Икономиката беше основна тема за избирателите през ноемврийските избори и Тръмп успя да яхне вълната на недоволството от инфлацията при управлението на Байдън, за да спечели победа. Обещанията му – да свали цените, да намали регулациите и да възроди американското производство – бяха посрещнати топло от Уолстрийт и от мнозина трудещи се американци. Но в опита си да изпълни тези обещания чрез новите мита, икономическите последици станаха болезнено очевидни – поне в краткосрочен план: Фондовият пазар потъна
Лихвените проценти се повишиха, включително за жилищни кредити; Потребителското доверие спадна; Безработицата нарасна, отчасти заради вълната от съкратени федерални служители; Федералният резерв, както и много икономически експерти, предупреждават, че плановете на Тръмп ще забавят растежа и може да доведат до рецесия.
Макар че рейтинга на Тръмп за управление на икономиката спада, много от поддръжниците му остават верни. В бивши индустриални региони, опустошени от загубата на производствени работни места, хората все още вярват в тарифите като шанс за по-равностойна глобална икономика.
„Тръмп върна уважението към Америка“, смята шофьорът на камион Бен Маурер от Пенсилвания, по повод митата върху китайски стоки. „Още сме сила, с която трябва да се съобразяват.“
Затягане на имиграционната политика... Разпознат на снимка – „Синът ми, окован в затвора“
„Това е той! Това е той! Разпознавам чертите му!“ – вика Мирелис Касике Лопес, сочейки снимка на оковани мъже, коленичили на пода на един от най-строгите затвори в света. Тя е у дома си в Маракай, Венецуела, когато репортер от BBC ѝ показва снимката, публикувана онлайн от властите в Ел Салвадор – фотография, заснета отгоре, показваща море от обръснати глави, с мъже в бели тениски, подредени в дълги прави редици.
Последната ѝ връзка със сина ѝ била, когато той се намирал в САЩ и очаквал депортация обратно във Венецуела. Сега обаче бил на 2300 километра, в прословут затвор в Ел Салвадор. Той е един от 238 венецуелци, депортирани от администрацията на Тръмп.
Белият дом заявява, че тези мъже са членове на Tren de Aragua – мощна, мултинационална престъпна организация. Касике обаче твърди, че синът ѝ е невинен. Строгите мерки срещу имиграцията бяха ключова част от предизборната платформа на Тръмп, и сега той използва цялата си власт, за да изпълни обещанието си. Незаконните пресичания на границата започнаха да намаляват в края на мандата на Байдън, но сега са на най-ниското си ниво от над четири години.
Според социологически проучвания, повечето американци одобряват строгите мерки, но кампанията по депортации оказва охлаждащ ефект върху имигрантските общности и дори засегна студенти и законни граждани. Някои постоянни жители и студенти, дошли от чужбина, бяха задържани и изправени пред депортация поради участие в пропалестински протести в университетите. Те категорично отричат обвиненията, че подкрепят терористичната групировка Хамас.
Юристи за граждански права предупреждават, че в някои случаи депортациите се извършват без съдебен процес, при което невинни хора са „пометени“ наред с „убийци и престъпници“, както ги нарича Тръмп.
Макар все още да не са достигнати мащабите на масови депортации, както някои се надяваха, а други се страхуваха, новоупълномощени имиграционни служители провеждат операции из цялата страна – в: бизнеси, домове, църкви, университети.
Академичната свобода под заплаха
Когато президентът на Харвард Алън Гарбър реши да се противопостави открито на Белия дом, той не само защити независимостта на университета, но и отправи мощен сигнал към всички академични институции в САЩ. На 21 април той обяви, че ще заведе съдебен иск срещу правителството заради решението на Тръмп да замрази милиарди долари федерални грантове.
Гарбър заяви, че това е не само незаконно действие, но и неправомерен опит за контрол върху работата на висшите учебни заведения, които се намират в неприкосновена сфера на автономия. Тръмп и неговите съветници оправдаха действията си с твърдението, че университетите, като Харвард, не се справят с антисемитските инциденти на кампусите си – конкретно, че не са направили достатъчно за предотвратяване на антисемитизма сред студентите. Гарбър обаче отговори, че университетът е предприел стъпки, за да реши този проблем и обвиненията са неоснователни. Това стана само най-видимото проявление на широката атака на Тръмп срещу високото образование, която беше активирана с подкрепата на неговите поддръжници и поради протести в университетите, свързани с палестинския въпрос и протести на студенти в подкрепа на Палестина през 2024 г.
Президентът и неговите съветници виждат в университетите много либерална идеология, която според тях се натрапва на студентите и академиците. Те казват, че тези институции не отразяват истинските ценности на американската култура, а по-скоро изглеждат склонни да подкрепят крайно леви възприятия и социални нагласи, което е в противоречие с традиционните американски разбирания.
В резултат на това, администрацията на Тръмп започна да използва финансови мерки като инструмент за натиск върху академичните институции. Те замразиха федерални грантове за университети, които не изпълняват техните изисквания по въпросите на антисемитизма и либералните идеологии. Заплашиха с отнемане на финансиране на университети, които не се съобразяват с тяхната политика за намаляване на "политическата коректност" и за по-строг контрол върху идеологическите насоки на кампусите. В допълнение към атаката срещу академичните институции, Белият дом наложи и регулации за ограничения върху протестите и секциите за Близкия Изток в програмите на университетите, поради обострената ситуация със силно политизираните студентски действия относно Израел и Палестина.
Колумбийският университет в Ню Йорк стана един от първите, които капитулираха пред Белия дом, като се съгласиха да променят някои от политиките си – включително облекчаване на правилата за протестите, промени в сигурността на кампуса и дори преработване на учебната програма по Близкия Изток, която Белият дом оцени като твърде благосклонна в полза на палестинците.
Тръмп използва заплахата от прекратяване на федералните договори като тактика за натиск върху правни кантори и корпорации, като ги принуждава да наемат и представляват повече консервативни юристи и експерти. Няколко правни кантори се съгласиха с правителствените условия, предлагайки много милиони долари за безплатни юридически услуги на администрацията, докато други подадоха съдебни искове, оспорвайки конституционността на наказанията, които Тръмп налага. Атаките на Тръмп не се ограничават само до университетите и правните кантори, но засягат и медийната индустрия. Например, съдебният иск, който Тръмп подаде срещу Ей Би Си Нюз, завърши с това, че медийната корпорация е била принудена да внесе 15 милиона долара в президентската фондация на Тръмп.
Си Би Ес също е в процес на преговори за уреждане на съдебен иск, свързан с интервю с Камала Харис, а компания на Си Би Ес в момента води преговори с федералните власти за одобрение на сливането с Skydance Media.
Тази ситуация с университетите също така подчертава възхода на правителствения контрол върху академичната свобода и нарастващото използване на финансови заплахи и натиск като средство за формиране на идеологическата посока на страната. Бъдещето на академичната независимост и университетската автономия изглежда е поставено под сериозна заплаха.
Изтриване на политиките "за равенство и идентичност"
Една пресконференция в Белия дом започна с минута мълчание в памет на жертвите на сблъсък на въздухоплавателни средства.
В рамките на секунди след като паузата приключи, Тръмп започна атаката. Президентът заяви, че частично за трагедията е виновна инициатива за "многообразие" във Федералната авиационна агенция, тъй като тя наела хора с тежки интелектуални увреждания за контролери на въздушния трафик. Президентът не представи доказателства за твърденията си.
Това беше шокиращ момент, който изразяваше атаката, която неговото президентство стартира срещу програмите за "инклузивност", които през последните години нараснаха в правителството на САЩ и в корпоративния свят.
Тръмп е наредил на федералното правителство да прекрати програмите за многообразие и равенство (DEI) и да разследва частни компании и академични институции, които се смятат за участващи в "незаконното DEI". Неговата директива ускори стъпките на водещи глобални компании като Meta и Goldman да намалят или премахнат тези програми. Първоначално въведени през 60-те години след победите в гражданските права, ранните форми на DEI се опитваха да разширят възможностите за чернокожите американци. По-късно те се разшириха да обхващат жени, права на ЛГБТ общността и други расови групи. Усилията бяха засилени и възприети от голяма част от корпоративна Америка след протестите Black Lives Matter през 2020 г. след смъртта на Джордж Флойд от ръцете на полицаи от Минеаполис. Но за критиците, DEI поставяше политиката и расата над таланта, създаваше разделение и вече не е необходима в съвременна Америка.
Директивата на Тръмп изглежда да има подкрепа от някои избиратели, но други са крайно несъгласни. Националното гробище в Арлингтън премахна от уебсайта си всякакви споменавания на историята на чернокожи и жени служители. А самолетът Enola Gay, който хвърли атомна бомба върху Япония, първоначално беше поставен под заплаха за премахване от документите на Пентагона, явно поради думата "gay".
Първите 100 дни на Доналд Тръмп бяха безпрецедентно демонстриране на едностранна власт, упражнявана от съвременен американски президент. Неговите усилия за ликвидиране на големи части от федералното правителство ще отнемат години, ако не и десетилетия, за да бъдат възстановени от следващите президенти - ако те пожелаят. Усилията на Тръмп досега обаче може да се окажат неефективни. Без нови закони, приети от Конгреса, много от неговите мащабни реформи могат да бъдат "изтрити" от бъдещ президент.
Така че, до каква степен този бурен старт води до трайни промени, остава отворен въпрос. По-късно тази година републиканските мнозинства в Конгреса ще се опитат да предоставят законодателната подкрепа за дневния ред на Тръмп, но техният успех далеч не е гарантиран. А на следващите избори за Конгрес през следващата година тези мнозинства може да бъдат заменени от враждебни демократи, решени да разследват администрацията и да ограничат неговата власт.
Междувременно се очакват още съдебни битки - и докато Върховният съд на САЩ има консервативен наклон, решенията му по редица ключови дела в крайна сметка могат да прекратят усилията на Тръмп.
Първите 100 дни от втория мандат на Тръмп бяха драматично шоу на политическа сила, но следващите 1,361 ще бъдат истинското изпитание дали той може да остави трайно наследство.
