Радо Стойчев: С 12 часа работа се стига до успеха
Радо Стойчев: С 12 часа работа се стига до успеха / Снимки: Gong.bg, Инес Павлова
Старши треньорът на Итас Диатек Тренто Радостин Стойчев заяви, че никога не е бил вариант за селекционер на националния отбор на България по волейбол. Той мисли само за тима си на Апенините. Очаква до края на седмицата отговор на въпроса дали ще може да вземе трети българин в състава – Цветан Соколов.

Стойчев може да бъде видян в зала Тренто от 9:30 до 21:30 часа. Само вечер може да обърне внимание на семейството си – синът му Кристиан вече е първокласник в Тренто, дъщеря му Мартина, на 4 години, ходи на датска градина, а съпругата му – Ели, се грижи за къщата. Събере ли обаче малко свободно време, семейство Стойчеви се насочва към близките ски-курорти.

Тепърва предстои още много работа за екс-наставника на Славия – много по-трудно е да защитиш, отколкото да спечелиш титла в Серия А1. Тренто има абсолютно всичко необходимо, но има и проблеми – да биеш, да си на ниво. Първият българин извел тим до титла на Апенините разказа за раздялата си с Владимир Николов, за настоящето си с Матей Казийски и Красимир Стефанов. Ето откъси от интервюта за Гонг на Радостин Стойчев в Тренто:

„Никога и с никого не съм говорил аз да стана национален треньор. Името ми бе спрягано само от медиите. Такъв вариант никога не е имало. Никой не ми се е обаждал, за да разговаря с мен.

Тази седмица очаквам да има резултат относно Цветан Соколов. Надявам се да ни разрешат да го картотекираме в Тренто въпреки че е под 21 години.

Ще се радвам, ако има тласък в България не само на националния отбор, но и на клубно ниво. Ще е много важно да се подобрят условията на първенството. Ако има ясни критерии за участие, отборите искат, не искат ще ги покриват. Това е ролята на федерацията, да ги събуди, за да работят правилно.

Тренто е един изключително спокоен, чист и подреден град. Перфектен е за мен и семейството ми. Имам малко време обаче да му обърна внимание. В редките случаи, когато имам свободно време се разхождаме извън града, в близките околности - Верона, Мадона ди Кампильо. Излизам от залата само, за да обядвам. За да постигнеш нещо, трябва да е така. Работният ми ден започва в 9,30 и продължава до 21,30. Понякога оставам и до по-късно. Започваме с тренировка на две групи. Едната идва в 9,30, другата - в 10,15. Заниманието е до 12-12,30. След това влизам във видео-залата заедно с целия щаб, за да анализираме срещата, която предстои да играем. Стига се до обработването на 12 срещи. Разглеждаме хиляди игрови ситуации и поведение на играчи. Обясняваме тактиката на играчите в по три сеанса седмично. Имаме и съвещание на щаба. Така идва следобедната тренировка. Освен това съм почти непрекъснато и в медицинския център, за да следя състоянието на играчите. И някъде около 21,30 - 22,30 се прибирам вкъщи.

Синът ми Кристиан, който е на шест години тръгна на училище, в първи клас е. Дъщеря ми . . . ходи на детска градина. Жена ми ги кара, прибира, води ги на плуване, на рисуване. Доста е заета с тях и с подържането на къщата. Преди да дойда Итас беше известен като един от четирите най-добре организирани отбора в Италия. Откакто съм тук, с ентусиазма, който започна да се създава около тима и с резултатите, които постигнахме, това се подобри още повече. Заслугата е предимно на президента Диего Мосна, който е много специален. Не само, защото дава пари, а е много интелигентен, разбира важността на малките детайли. Задоволява всяко наше желание. За мен само при такова разбиране и при такива условия можеш да постигнеш резултат.

Уговорката да посрещнем ЦСКА е от преди две години. Възползваха се сега, защото имаха нужда от контролни срещи, тъй като първенството в България започва по-късно, просто те нямаха с кого да се подготвят. Нямаше как обаче да има повече от един мач, защото в края на седмицата ние пътуваме за мач с Вибо Валентия. В този мач нямаше залог. Това е тренировъчна игра, резултатът не е толкова важен, нито за нас, нито за ЦСКА. Целта ни е да изчистваме нашата игра

Новият сезон започваме трудно, но си има всякакви причини. Матей е добре, но доста уморен. Готвим го за една тежка година. Сега работи основно върху физиката си, прекарва много време във фитнес-залата. За началото на Шампионската лига ще му дадем почивка, за да възстанови силите си. Краси Стефанов има контузия и за съжаление се оказа по-сериозна от очакваното. Усука коляно на тренировка, при опит да играе в защита и да догони една далечна топка, се подхлъзна и при падането си ощети и менискуса. Краси игра в това състояние един мач. Това усложни ситуацията и сега трябва да го възстановим. Направихме му два магнитни резонанса и той сега. Вече тренира във фитнеса, но само върху горната частна тялото.

Тази година ще е по-трудно. Миналата изобщо не ни слагаха в сметките, а сега първенството е изравнено и ще е трудно се повтори такъв успех. Ще играем и Шампионска лига, аз вече съм го правил няколко пъти и знам колко е тежко. Не сме подготвени за такъв ритъм, нито като обем на тренировка, нито като ниво на игра.

През ноември изтича дисквалификацията на Османи Хуанторена от FIVB и след това ни очаква тежък процес по картотекирането му. По традиция федерацията на Куба не дава разрешителни на играчите си, а регламентът го изисква. Надявам се крайното решение да е положително. Няма логика един добър играч да не може да се състезава. Правото е на негова страна. Дано в средата на сезона да го впишем официално в редиците си.

Имаме и проблеми, но те не са организационни или в условията. Имаме хиляди други – трябва да бием, да играем добре, онзи е контузен, а този не е на необходимото ниво.

Относно Владо Николов, той направи страхотен сезон при нас. Но и хвърли доста усилия. Дойде в неизгодна позиция – от Япония, с куп контузии и изваден от националния отбор. Разбра колко е важен моментът и каква възможност му се дава, затова за шест месеца положи сериозен труд. Добре е, че отиде в тим без Шампионска лига, заради неговите хронични травми. Кунео е добре организиран тим – като възможности и заплащане, няма да играят в лигата, но имат амбиции да печелят. Ние пък искахме да изградим и по-млад отбор, който да се развива за в бъдеще. А Владо се стреми да печели титли, пари."

Спорт