Специалисти след истерията Момо: Дигитално децата са по-грамотни от родителите

/ iStock/Getty Images
Специалисти след истерията Момо: Оказва че, дигитално децата са по-грамотни от родителите
100927
Специалисти след истерията Момо: Оказва че, дигитално децата са по-грамотни от родителите
  • Специалисти след истерията Момо: Оказва че, дигитално децата са по-грамотни от родителите
Има ли нова заплаха за децата ни в дигиталното пространството? Кой стои зад поредния страшен онлайн образ и с каква цел? Седмица след медийния шум около поредната интернет сензация Момо и година след като за първи път се заговори по темата, събрахме мненията на деца и експерти.
 
Сензацията Момо не е нова и се появява още през 2018 г., първоначално в държави от Северна и Южна Америка, а малко по-късно и в Европа. Според родните експерти в Момо няма нищо реално притеснително, а самите родители и медии преекспонират информацията.

Опасност в интернет: Ужасяващ образ „Момо” насърчава деца към самонараняване
 
В действителност, допреди дни темата за Момо беше в центъра на новините във Великобритания и редица други европейски държави. Редакторът на „Гардиан“ Джим Уотърсън написа, че „новинарското отразяване на Момо е накарало училищни и полицейски власти да предупреждават за предполагаемия риск от предизвикателството Момо, което от своя страна е произвело още повече новинарски материали по темата.“
 
Анатомията на една измама“ бе заглавието на материал за предизвикателството Момо на ВВС. Британската медия даде за пример няколко вестникарски статии, според които Момо се свързва със смъртта на 130 тийнейджъри в Русия. Публикациите обаче не са потвърдени от местните институции.

Сензацията „Момо“: Мит или реална интернет заплаха?

дете интернет родители компютър
iStock/Getty Images

Сайтът за проверка на факти „Сноуп“ посочи редица описвани в медиите случаи, при които няма реални доказателства някой да е осъществил връзка с Момо. Доказателство за лавинообразното тиражиране на фалшивата новина стана и предупреждение от майка от Уестхоутън, което предизвика масови публикации във Великобритания. По-късно жената призна обаче, че синът й никога не е общувал с Момо, а просто някои деца в училище му казали да види онлайн предизвикателството.
 
Според Георги Апостолов от българския Център за безопасен интернет в голяма степен преувеличената реакция на родителите по темата "Момо" се корени в гузната им съвест заради липсата на повече време с децата им: "Чисто медийна шумотевица, сензация за привличане на вниманието. Лошото в цялата история е, че това предизвиква тежка паника, както беше в историята със Синия кит, главно в родителите. Защото нашите наблюдения са, че децата и тийнейджърите общо взето трудно вярват на това нещо. Ние следим няколко такива групи във Фейсбук, чиито членове са главно тийнейджъри и по-малки деца. Една от групите, която е 330 000 членове, някое от децата беше пуснало изображението на страшилището Момо и отдолу стотици коментари, 99% от които бяха "Стига глупости", "Това е старо". Децата знаеха още през лятото на миналата година. И се оказва странната ситуация, че ние разчитаме родителите да водят децата и да им развиват дигитално-медийната грамотност и умения, а в такива ситуации децата се оказват по-грамотни от родителите си".

Смъртоносна игра на контрол привлича опасно деца в интернет
 
Голяма част от онлайн явлението Момо е истерия, посочи Уил Гарднър, изпълнителен директор на „Чайлднет интернешънъл“ и директор на Центъра за безопасен интернет във Великобритания. По думите му страхът се възпроизвежда и разпространява лесно, но създаването на паника отклонява вниманието на родителите и децата от истинската нужда от безопасност в интернет.
 
Уил Гарднър: „Разпространяват се онлайн слухове, които го правят по-значим, отколкото е в действителност. Няма данни да е онлайн предизвикателство, което подтиква към самоубийство или самонараняване. Видях страшната снимка, взета от изложба в Япония. Тя е използвана в онлайн съдържание и деца са я виждали. Това, което ние се опитваме да направим, е да намерим истината в тази ситуация. Да напомним на родителите и децата, че ще има страшни неща, които ще видят онлайн и може да има натиск да извършат нещо онлайн по много и различни начини. Искаме да насърчим критичното мислене. Младите хора да се научат да мислят критично за това, което чуват и виждат, а и родителите също. А също и, че не трябва да правят нищо, което не искат да правят онлайн.“

Какви са рисковете за децата в интернет?
 
Един от проблемите е натискът от връстници, при който хората чувстват, че трябва да направят определени неща – може да е забавно предизвикателство, но има и опасни предизвикателства, добави Уил Гарднър. Децата и младежите трябва да чувстват увереността, че няма нужда да правят нещо, което не искат да правят.
 
Няма доказателства за реална комуникация между Момо и деца, потвърди и Карл Хопууд, координатор на горещата линия на организацията „По-добър интернет за деца“.

Агресията в интернет: Когато децата искат да се докажат пред останалите

дете интернет родители компютър
iStock/Getty Images

Карл Хопууд: „Стана съвсем ясно, че младежи и деца, които са искали да се пошегуват с приятел, са създали акаунт и изпратили съобщение, преструвайки се, че са Момо. Някои пък са направили скрийншотове на изображението на куклата и са ги изпратили на други хора, за да се опитат да ги изплашат. Хората говорят за това, някои са виждали изображението в социалните медии или във видео. Но всъщност всеки може да публикува изображение или видео. Трябва да отбележа, че Youtube-рите положиха усилия да покажат, че всъщност няма организирано Момо предизвикателство.“
 
А всъщност подобия на Момо имаше и преди съществуването на интернет.

Деца от Кюстендил признават за опасни предложения и заплахи в интернет

Карл Хопууд: „Когато аз бях ученик, далеч преди да има интернет, децата разпространяваха „верижни писма“, в които се казваше: „Ако не изпратиш същото писмо на десетима приятели за няколко часа, ще имаш лош късмет или нещо лошо ще се случи“. Мисля, че тези градски митове, ако мога да ги нарека така, съществуват отдавна. Благодарение на интернет обаче е много по-лесно да се разпространяват, а по-лесно се разпространява и паниката.“
 
Затова, а най-вече заради реалните интернет заплахи, родителите и учителите трябва да разговарят с децата за онлайн активността им, изтъкна Уил Гарднър.

Експерти представиха в ЮЗУ рисковете за децата в интернет (СНИМКИ)
 
Уил Гарднър: „Мисля, че не трябва да се фокусираме само върху това отделно явление. Не мисля, че тази история има някакво специфично проявление, което я различава от други такива истории. С родителите и децата по-скоро трябва да говорим за това, че има други рискове онлайн, включително предизвикателства. Важно е да подготвим хората за различните рискове, с които ще се сблъскат. Ако просто се фокусираме върху едно име, ще популяризираме нещо, което наистина не заслужава да бъде популяризирано чрез създаване на истерия около него. А и може да отклоним вниманието на родителите и децата от нуждата от безопасност във всички останали интернет сфери, от нуждата да се грижат един за друг, да са активни дигитални граждани.“
 
Страхът лесно се възпроизвежда и разпространява, каза още Гарднър. Понякога училищата и полицията чувстват нужда да направят нещо и да споделят информация, тъй като искат да помогнат, посочи експертът. По думите му въпросът е как да се даде информация на хората, без да се направи страхът по-лош.

Кървав инцидент в кв. „Надежда“ заради колаж в интернет и подигравки

дете интернет родители компютър
iStock/Getty Images

Карл Хопууд добави, че предупрежденията от полицейски служители и училищни власти във Великобритания са били част от проблема, тъй като са съдържали невярна информация, а са „налели масло в огъня“.
 
Карл Хопууд: „Не е задължително да се спираме конкретно на измамата Момо, например, а да поговорим за видовете съдържание, които младите хора могат да намерят онлайн, как се създава това съдържание и кой може да го качи в интернет, а е очевидно, че всеки може да го качи. По-добре е да провеждаме по-скоро общи, принципни разговори, отколкото да навлизаме в детайли. Има социални медии, съществува възможността да публикуваме информация много, много лесно. Според публикация от тази седмица, скорошната паника около Момо произлиза от поста на една майка във фейсбук, в който тя описва какво й е казало детето й. Миналата седмица говорих с учителка, която ми каза, че в класа й има деца, свалили приложението. Е, всъщност няма приложение Момо. Ако отидете в App Store, има приложения, наречени Момо, но те съществуват от години и са свързани с това как да организираме дневника си, нямат нищо общо с феномена, за който говорим сега. Ако отидем при учител или полицай обаче и му кажем, че дете е свалило приложението, разбираемо е, че това ще причини тревога.“

Нов вид изкуствен интелект ще спира опасното съдържание в мрежата
 
А засенчват ли явления като Момо реалните интернет заплахи?
 
Уил Гарднър: „Интернет има огромни ползи за децата и най-големият риск е да се фокусираме само върху рисковете, на е върху ползите. Важно е да разпознаваме рисковете. Те може да са под формата на съдържание. Съдържание, създадено за възрастни - например насилие, сексуално съдържание или невярна информация. Младите хора могат да срещнат различно съдържание и трябва да знаят как да са устойчиви. На малките деца казваме, ако видят нещо в интернет, което ги смущава, да затворят капака на лаптопа, да обърнат таблета или да дадат смартфона на някого, така че директно да отстранят съдържанието. А след това да поговорят с родителите си или с човека, който се грижи за тях".

Младежи разпространиха брошура, посветена на понятието "лични данни"
 
Съществува и друг риск – рискът от контакт. Възрастни хора със сексуален интерес към деца се опитват да осъществят контакт чрез интерактивни технологии, за да ги примамят на среща. Има случаи, в които деца се срещат с хора, с които са се запознали онлайн и стават жертва на сексуално посегателство или са накарани да споделят свои изображения, без да го искат. Това са опасни контакти.
 
А има и рисково поведение. Може да се изложиш на риск, споделяйки твърде много лична информация, публикувайки определен вид фотографии. Проблем е и онлайн тормозът.

Опасните игри на подрастващите, лекари съветват
 
Изследване във Великобритания от края на януари показва, че 91 процента от децата между 12 и 15 години се чувстват щастливи, когато използват социални медии и им помага се чувстват по-близо до приятелите си. Важно е да се започне с положителните неща, смята и Карл Хопууд. А когато нещо се обърка и има проблем, ако децата са разтревожени, е важно да търсят подкрепа от възрастен. С напредване на възрастта пък трябва да им дадем уменията да се справят сами – могат да отбелязват неподходящо съдържание, могат да блокират потребител, който се държи неприятно с тях, могат да изпратят подкрепящо съобщение на приятел, който се бори с нещо, който има затруднения, обясни Карл Хопууд.
 
Героят Момо или поне образът му се оказва познат и за деца у нас.

Ето какво разказва за него 8-годишният Николай: "Един Youtube-ър, мисля, че канала му се казваше "Ъндрагън", не помня точно, играеше на Момо и след това започваха да му се случват много страни неща. Той я играеше, спря за малко и телевизорът се включи, малко бъгнат, и се показа снимка на Момо и след това телевизорът изгасна. Играта е, първо си пишеш с Момо, след това ти изгасва токът и трябва да оцелееш без Момо да те убие. Аз не съм играл на Момо, защото трябва да я изтегля на компютъра си, а пък мама не ми дава да си ползвам компютъра за игри, а само, за да научавам информация. Не ги познавам, но един-двама си пишат с него на английски. Засега не съм прочел какво е отговарял и какво са му писали".

Безопасен ли е интернет за децата?
 
Радо от София, на 16 г.: "Виждал съм в Youtube и в Instagram някакви снимки, но не знаех какво означава и просто го подминах. Не ми се стори нещо значително".
 
16-годишната Дора от София: "Бях чувала само името и ми се стори познато. Не бях виждала изображението".
 
Както експертите от неправителствения сектор, така и полицията отричат Момо или Синият кит изобщо да съществуват, важно е обаче да помогнем на децата да изградят устойчивост, да им дадем инструменти да се справят със случващото се онлайн.