Десетки кукери и мечки гониха злите духове над три часа от Челопеч. Подбалканското селце, разположено под живописния връх Мургана, събра много хора на площада за Сирница, предаде БГНЕС.
Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикаляха още от сутринта в подготовка за карнавала на Сирница. Намръщеното и дъждовно време обаче не помрачи празника на селото. Освен местните дейци, в селото дойдоха и групи от Благоевградско, Сливенско, които взеха участие в забавлението-състезание и разиграваха комични сценки, с които благославяха за здраве и плодородие.
Не мина и без традиционната мечка - мъж, облечен в карнавален костюм на мечка-стръвница, който обикаляше из площада, завързан за своя водач и търкаше лицата на хората за здраве.
Групата от сливенското село Глушник удряше силно коме-то в асфалта. „Коме” носят само кукерите от този район на страната. На дълга тояга се завързва заешка кожа или овча. При удара на животинската кожа в земята с все сила злите духове бягат.
Тъй като по традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година и денят е известен още като Неделя на Всеопрощението или Прошка, беше разиграна и такава сценка. На площада участниците подредиха празничната трапеза от обреден характер с баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. После дойде ред и на хамкането с бяла халва, може и яйце.
Довечера пък в селото под Балкана ще палят огньовете, наречени Сирнишки или Сирници. Високите пламъци ще се прескачат за здраве. В миналото хората са се събирали да играят хора и пеят песни около тях, но сега след прескачането, а и преди него, вдигат повече наздравици.
В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Улалията е почти същото. Имената на обичаите се различат в зависимост от района на страната, където се изпълняват. Улалията е факел от слама или черешови кори, които се оформят на топка, след което се запалва и докато не изгори, се върти над главите от всички членове на семейството.
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, например към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен.
