Две полярни групи от зрелостници има у нас. Сред тях са много амбициозни млади хора, които отрано правят своя избор за бъдещето си, но те са много малък процент в сравнение с по-голямата маса, която предпочита да отлага "своите избори" и да остане в пасивно положение - на изпробване и проучване на възможностите. Това отличава най-много сегашните зрелостници от техните връстници отпреди 10-15 години, каза доц. Маргарита Бакрачева - психолог от Института за изследване на населението и човека при БАН.
Това са двете полярни групи сред зрелостниците ни, които се наблюдават в момента, но динамиката в изборите пред младите хора - в икономически и социален аспект, е характерна за целия свят, а не само за нашата държава, посочи психологът.
Без кючеци и силна музика около "Св. Александър Невски" по време на баловете
Бакрачева отбеляза, че това е наложило преди 15-20 години използването на термина "възникваща зрялост", описващ периода на юношеството, но не вече до 18-19 години или до 25 години, а до 29-30 години. Това е доста по-продължителен период, който е необходим, за да могат младите хора да се ориентират в многото възможности за избор пред тях, но и заради това, че има непрекъснат натиск от обществото към младите хора да учат през целия живот, обясни Бакрачева.
Тя допълни, че вече ограниченията не са свързани с това веднага след училище да се започне да се учи висше образование, защото това може да става по всяко време - може да се учат различни специалности и младите хора да се преквалифицират. Така че от една страна зрелостниците имат много възможности за избор, но от друга - има и усещане за натиск към младите хора, да дават най-доброто от себе си, обобщи психологът каква е ситуацията с бъдещето пред младите хора.
Зрелостниците завършват един важен етап от своя живот - средното си образование, но са и на пътя на друг важен етап - за избор на висше образование или на професионална реализация. Много характерно и специфично за нашата страна е, че родителите помагат на децата си и продължават да им бъдат в помощ дълги години, коментира Бакрачева. По думите й това не се отразява на социалните умения на българските млади хора, както обаче се очаква.
Психологът даде пример със САЩ, като страна с доста индивидуалистична култура, в която младите хора отрано се отделят да живеят самостоятелно от своите родители. У нас може би е положително, че се запазва отношението между поколенията, но с една малка уговорка, посочи Маргарита Бакрачева.
По думите й тя е свързана с това, че колкото повече българските родители се опитват да предпазват децата си, още повече се удължава периодът на съзряване на децата. Затова има млади хора у нас, които и след 30 години, остават несамостоятелни и имат нужда от съвети, от подкрепа и от чисто икономическа помощ от своите родители, коментира психологът.
Това са двете полярни групи сред зрелостниците ни, които се наблюдават в момента, но динамиката в изборите пред младите хора - в икономически и социален аспект, е характерна за целия свят, а не само за нашата държава, посочи психологът.
Без кючеци и силна музика около "Св. Александър Невски" по време на баловете
Бакрачева отбеляза, че това е наложило преди 15-20 години използването на термина "възникваща зрялост", описващ периода на юношеството, но не вече до 18-19 години или до 25 години, а до 29-30 години. Това е доста по-продължителен период, който е необходим, за да могат младите хора да се ориентират в многото възможности за избор пред тях, но и заради това, че има непрекъснат натиск от обществото към младите хора да учат през целия живот, обясни Бакрачева.
Тя допълни, че вече ограниченията не са свързани с това веднага след училище да се започне да се учи висше образование, защото това може да става по всяко време - може да се учат различни специалности и младите хора да се преквалифицират. Така че от една страна зрелостниците имат много възможности за избор, но от друга - има и усещане за натиск към младите хора, да дават най-доброто от себе си, обобщи психологът каква е ситуацията с бъдещето пред младите хора.
Зрелостниците завършват един важен етап от своя живот - средното си образование, но са и на пътя на друг важен етап - за избор на висше образование или на професионална реализация. Много характерно и специфично за нашата страна е, че родителите помагат на децата си и продължават да им бъдат в помощ дълги години, коментира Бакрачева. По думите й това не се отразява на социалните умения на българските млади хора, както обаче се очаква.
Психологът даде пример със САЩ, като страна с доста индивидуалистична култура, в която младите хора отрано се отделят да живеят самостоятелно от своите родители. У нас може би е положително, че се запазва отношението между поколенията, но с една малка уговорка, посочи Маргарита Бакрачева.
По думите й тя е свързана с това, че колкото повече българските родители се опитват да предпазват децата си, още повече се удължава периодът на съзряване на децата. Затова има млади хора у нас, които и след 30 години, остават несамостоятелни и имат нужда от съвети, от подкрепа и от чисто икономическа помощ от своите родители, коментира психологът.
