Писането не е нещо, което правя, а нещо, което съм. Това каза световноизвестният драматург Израел Хоровиц, който е у нас. Той е автор на 70 пиеси, а първата създава когато е само на 17. През 1975 г. в Ню Йорк основава "Лаборатория за драматургия" и досега е неин артистичен директор. Между многобройните му отличия са "Драма деск", наградата за литература на Американската академия за изкуство и литература, литературната премия на Вашингтонския университет. Израел Хоровиц е в България по покана на Народния театър във връзка с премиерата на спектакъла му "Моята скъпа лейди", която е на 17 февруари.
Спектакълът „Моята скъпа лейди“ е вторият на Израел Хоровиц, поставен в Народния театър, след „Някъде в този живот“. Режисьор е Стилиян Петров, а ролите са поверени на Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов.
Защо и как е създадена пиесата, разказа Израел Хоровиц:
„Написах „Моята скъпа лейди“ като любовно писмо към Франция. Баща ми беше шофьор на камион в един малък град в Масачузец. 50 от моите пиеси са преведени на френски и се играят във Франция. Абсолютно чудо е това за сина на един шофьор. Затова започнах да я пиша като моето „благодаря“ към Франция. Обикновено когато започвам да пиша, си мисля, че знам накъде вървя, но после виждам, че пиесата отива в друга интересна посока. Така „Моята скъпа лейди“ стана много по-сериозна от това, което очаквах в началото“.
В киното драматургът е прочут с филмите "Автора! Автора!" с участието на Ал Пачино, "Съншайн" с Ралф Файнс и "Ню Йорк, обичам те!". Холивуд се превърна в нещо, което въобще не ме интересува. Сценариите ми са за по-малки филми, споделя още авторът. Снимането е бавен процес, докато в театъра нещата се случват много по-бързо, каза още Хоровиц.
„Малкият ми син учеше в училище, което се намира срещу Световния търговски център по време на атентата от 11 септември. Той беше добре, но в продължение на 3 часа не знаехме дали е жив. Тогава разбрах, че ние, като родители, се заблуждаваме, че можем да защитаваме децата си, всъщност не можем. Тази мисъл много ме разстрои и реших да пиша за това. Текстът не беше предназначен за пиеса, но реших да го изпратя до театрите, с които съм работил. Исках да обясня усещането си, но непрекъснато получавах имейли, че текстът е поставен на сцена. Тогава създадох и фонд в помощ на децата на пострадалите. В крайна сметка решиха да филмират този текст. Заглавието му беше „Три седмици след рая“ и беше пускан 25 пъти по телевизията. С това искам да кажа, че животът понякога настоява да пиша“, разказа той.
„Никога не знам коя пиеса ще докосне хората и ще просъществува във времето, това винаги е мистерия“, споделя още драматургът, а на въпроса коя е любимата му пиеса, отговаря: „Тази, която пиша в момента“.
Спектакълът „Моята скъпа лейди“ е вторият на Израел Хоровиц, поставен в Народния театър, след „Някъде в този живот“. Режисьор е Стилиян Петров, а ролите са поверени на Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов.
Защо и как е създадена пиесата, разказа Израел Хоровиц:
„Написах „Моята скъпа лейди“ като любовно писмо към Франция. Баща ми беше шофьор на камион в един малък град в Масачузец. 50 от моите пиеси са преведени на френски и се играят във Франция. Абсолютно чудо е това за сина на един шофьор. Затова започнах да я пиша като моето „благодаря“ към Франция. Обикновено когато започвам да пиша, си мисля, че знам накъде вървя, но после виждам, че пиесата отива в друга интересна посока. Така „Моята скъпа лейди“ стана много по-сериозна от това, което очаквах в началото“.
В киното драматургът е прочут с филмите "Автора! Автора!" с участието на Ал Пачино, "Съншайн" с Ралф Файнс и "Ню Йорк, обичам те!". Холивуд се превърна в нещо, което въобще не ме интересува. Сценариите ми са за по-малки филми, споделя още авторът. Снимането е бавен процес, докато в театъра нещата се случват много по-бързо, каза още Хоровиц.
„Малкият ми син учеше в училище, което се намира срещу Световния търговски център по време на атентата от 11 септември. Той беше добре, но в продължение на 3 часа не знаехме дали е жив. Тогава разбрах, че ние, като родители, се заблуждаваме, че можем да защитаваме децата си, всъщност не можем. Тази мисъл много ме разстрои и реших да пиша за това. Текстът не беше предназначен за пиеса, но реших да го изпратя до театрите, с които съм работил. Исках да обясня усещането си, но непрекъснато получавах имейли, че текстът е поставен на сцена. Тогава създадох и фонд в помощ на децата на пострадалите. В крайна сметка решиха да филмират този текст. Заглавието му беше „Три седмици след рая“ и беше пускан 25 пъти по телевизията. С това искам да кажа, че животът понякога настоява да пиша“, разказа той.
„Никога не знам коя пиеса ще докосне хората и ще просъществува във времето, това винаги е мистерия“, споделя още драматургът, а на въпроса коя е любимата му пиеса, отговаря: „Тази, която пиша в момента“.
