Увеличава ли се самотата ни всеки път, когато си отиде голям човек? За пореден път се запитах това, когато почина Вацлав Хавел. Бях дишала един и същи въздух с този човек много години, макар че всички, образно казано, дишаме един и същи въздух с големите съвременници, усещаме тяхното присъствие, дори да са в друга държава, или на друг континент. Друго си е да се събудиш и да знаеш, че тук някъде "наблизо" има такъв голям човек, че той е възможен, че той е реален. Но аз живях в един и същи град с Хавел, виждала го много пъти, имам негови книги с посвещения, с неговия неповторим "щемпел" - сърцето, дори едно писмо имам, подписано от него...
Какво значение има физическото присъствие на голямата личност, която щом е голяма, значи е оставила следи, значи в някаква степен е вечна, преминала е във вечността и следователно продължава да е с нас, нали винаги мога да препрочитам есетата на Хавел, да слушам гласа му от безбройните записи? Нали такъв вечен мой "съвременник" е Моцарт, в чиято музика се потапям всяка вечер като в кристална вода и се пречиствам...
Години наред в зимния сезон, новините ни подготвяха за възможната загуба, Хавел все боледуваше от грип и простуди в резултат на разклатеното си в затвора здраве, на операцията на белия дроб, на пушенето. Но лошото се разминаваше и ние си мислехме, че това ще продължава все така. Докато този път дойде изведнъж, сякаш без предупреждение и то в дните преди Коледа, времето на рождеството, не на смъртта. Всички са малко или повече деца преди Коледа, очакват подаръци,и когато точно в този момент си отиде Хавел, някакво усещане за изоставеност се получи. Сякаш децата трябваше изведнъж да пораснат и постоталитарният човек най-после да излезе от инфантилността си...
"Истината и обичта трябва да победят лъжата и омразата."
Едва ли има по-коментирана, харесвана, оспорвана, осмивана, неразбирана, критикувана фраза на Хавел. Мнозина го смятаха за наивен, някои едва ли не му държаха сметка, защо не е победила истината над лъжата, сякаш той носеше вина за това. Сякаш истината побеждава веднъж завинаги, а не всеки път, когато бъде казана. И защитена.
Собственият живот на Вацлав Хавел е победа на истината над лъжата и на любовта над омразата. Истината обаче има своята цена и трябва да си готов да я платиш. Борбата на Хавел срещу тоталитарните лъжи той заплаща със затвор, с тежък физически труд, понеже му е забранено да работи друго. На фотографиите от онези години обаче, Хавел изглежда ведър, дори когато се вижда да мъкне тежки чували, а в момент, когато бива отвеждан от милиционери, прави жеста V,победа: истината ще победи лъжата! Години по-късно, вече като чехословашки президент, Хавел отново е сниман с жеста "победа".Победила ли е истината? Хавел беше хуманист, който разбираше и приемаше човешките слабости, човешката природа. Неслучайно неговото прочуто „лого" - сърцето стоеше до всеки негов автограф, а в последния месец от президентството на легендарния дисидент, едно голямо неоново сърце, беше издигнато над президентския дворец в Прага: дисидентът-президент се сбогуваше с хората, сбогуваше се с топлота и обич. Това не му пречеше да казва невинаги приятни истини. Той често критикуваше сънародниците си за пацифизма, за това че невинаги заемат позиция. Когато в Чехия се водеше дебатът за американския противоракетен щит припомняше, че не може само да се потребява солидарност и сигурност, трябва да и да се връща солидарност и сигурност. Но Хавел критикуваше и американците, че задгърбват Европа, Запада - че търгува с Китай, където се потъпкват човешките права. Хавел често канеше тибетския духовен водач Далай Лама, без да се съобразява с това, че може да разсърди Пекин.Далай Далама бе и последният световен лидер, с когото Хавел се срещна малко преди смъртта си.Днешна официална Прага не се придържа към тази традиция и по-скоро следва принципите на така наречената „realpolitik": Китай не бива критикуван заради човешките права в името на търговски интереси.Позицията на премиер и президент пък за случая с Пуси Райът беше доста мека, когато цял свят протестира остро срещу изпращането на момичетата в трудов лагер. Ако Хавел беше жив, със сигурност щеше да надигне глас в тяхна защита.А неговият авторитет имаше огромна тежест в света. Когато германската организация "Квадрига" номинира за наградата си Владимир Путин, Хавел заплаши, че ще върне своята награда и организацията се отказа от намерението си. Каква сила имаше неговият глас и колко той ни липсва днес!Колко актуално звучи предупреждението, че Западът не трябва да флиртува с Путин! Шахматистът Гари Каспаров, който бе арестуван заради протеста си срещу осъждането на руската пънк група Пуси Райът, написа във вестник "Уолстрийт джърнъл" същото: докато високопоставени западни представители оглавяват руски фондове, Путин няма да се стресне. Дори един бивш германски канцлер стана високоплатен служител на Газпром и присъства при официалното встъпване на Путин в поредния му президентски мандат. А само седмица преди смъртта си, Вацлав Хавел разкритикува Русия за нечестните избори и за действията на полицията срещу демонстрантите.
Всеки път, когато чуя новина за ограничаване на свободата на медиите, за тоталитарна, автократична проява, аз се хващам, че си задавам все същия въпрос: ех, защо го няма сега Хавел, как ли щеше да реагира Хавел! Той бе един от хората, най-силно протестирали срещу убийството на руската журналистка Анна Политковска. Организираната от Хавел ежегодна среща на интелектуалци и бивши политици от цял свят Форум 2 000 бе и трибуна на протести срещу ограничаване свободата на словото и за защита на дисиденти, инакомислещи и репресирани.
Вацлав Хавел бе един от малкото морални авторитети в Европа и днес може да се запитаме: а кои други останаха и затова усещането за самота е толкова силно.Хавел показа, че не само Западът може да научи на нещо новите демокрации, но и обратното - че Нова Европа може да даде личности, с каквито старите европейски демокрации не могат да се похвалят. Има един вакуум на личности в днешно време, на ценности и личности, на личности-моралисти, а защо е така, е много голям въпрос, затова когато си отиде Хавел, зейна огромна празнота.
Самотата е голяма след смъртта на Хавел, защото сме оставени на самите себе си и на опорите вътре в себе си. Няма живи примери. Има една празнота в обществата, в която истините стават плъзгави, и владее така наречената "political correctness", когато политици и публични личности говорят това, което е удобно, не - това, което е истина.Винаги някъде има избори, винаги някой с нещо се съобразява. Конформизмът е мода, стил и правило на поведение, компромисите, изменчивостта, промяната на позициите, има една обтекаемост на личностите и на позициите. Дали и заради това не звучи с всеки изминал ден все по-силно Хавловото послание, че истината, а не някакви "съображения", краткосрочни цели и интереси, трябва да победи лъжата? Хавел беше изключение и заради неизкушеността си от материалното. Тази страна на "капитализма" му беше дълбоко чужда: моловете, консуматорството, бизнесът, клиентелизмът. Хавел не поддържаше връзки с бизнес лобита, не се движеше в такива среди, той си остана интелектуалец-философ, неизкушен от лукс и имане. Такива хора стават все по-малко в морето на материализма. Дисидентът-президент често критикуваше и новите урбанистични проекти, които загрозяват градската среда, особено - недолюбваните от него молове в предградията на градовете, всичките тези унифицирани сгради, в които сякаш като в униформа бяха облечени мегаполисите, така че подстъпите към големите европейски градове си заприличаха като две капки вода. Йоахим Гаук и Ангела Меркел са други двама европейски лидери, израснали при социализма, но те не могат да се сравняват с антикомунистическото минало на Хавел, нито един от тях не е лежал в затвора. Гаук наистина не членува нито в пионерската организация, нито в комсомола, и като пастор издига многократно глас за защита на човешките права, той лично дава подкрепа на много хора, потенциални жертви за вербуване отстрана на ЩАЗИ, но неговата дейност не излиза от рамките на църквата. В едно обаче Гаук и Меркел се родеят с Хавел: неизкушеността им от материалното.
Гаук пише, че и при комунизма не се е впечатлил от изобилието в Западен Берлин. Меркел сякаш има една-единствена рокля, с която се показва всяка година на музикалния фестивал в Байройт.Чешки журналисти изрично отбелязаха в едно интервю, че мобилният телефон на канцлерката е стар модел, явно не от новото поколение смартфони. Дори изтъкването на този детайл е показателно, колко далеч е стигнал диктатът на материалното. И тримата са живели при комунизма. Дали дефицитите от онова време са ги научили на дисциплина, и защо обратно, не са породили една стръв към имането, към изобилието, защо не ги изкушават опасни връзки с бизнеса, защо са толкова различни от останалите представители на политическата класа? И Чехия постоянно се тресе от скандали за корупция, а приживе Хавел много често говореше за това, че ще минат няколко поколения, докато се обнови политическата класа. Хавел произхожда от така наречената едра буржоазия, от богато семейство, наследник е на киносалони и филмови студии.Гаук е пастор, Меркел е дъщеря на пастор. Това означава, че са възпитавани в умереност и скромност. А Хавел - богатският син, който мъкне тежки чували при комунизма? Въпреки нюансите в социалния произход, и тримата не са живели в нищета, произхождат от средната класа и са продължители на добродетели, традиция и памет, които са били запазени непрекъснати.
Почти година трябваше да мине след смъртта на Хавел, докато властите преименуват международното летище в Прага на името на легендарния дисидент-президент. По-рано вдовицата му Дагмар разкритикува бавния ход на инициативата, под която се подписаха хиляди хора. Дали някои от вземащите решения все още не могат да „простят" миналото на Хавел,дали комплексите на мълчалите по времето на комунизма, на приспособилите се по време на „нормализацията", сиреч - рекомунизацията след смазването на Пражката пролет от 1968 година все още са живи? Може би бе необходимо да изтече това време, за да свикнем: трудно е да приемеш, как един жив човек, чийто топъл глас, довчера си слушал, неговата ирония и самоирония, с която ни казваше, че не трябва да се вземаме много на сериозно, и неговата доброта, и неговото благородство, трудно е да приемеш как този човек изведнъж се превръща в име на летище. Но ако зависеше от мен, аз бих изписала и онази известна фраза, която Хавел допълни в края на екранизацията на една своя пиеса. С което ни казва, че сега е наш ред: "Истината и обичта трябва да победят лъжата и омразата. Включете си мобилните телефони".
