57 на сто от българите участват в различни хазартни, тото и лотарийни игри. Това сочи проучване на агенция Алфа Рисърч, поръчано от Министерството на финансите. По думите на Радостина Ангелова, ръководител на проекта, една от целите е да се разберат обществените нагласи към Закона за хазарта и хазартните игри. Според проучването 95,3 на сто от всички, които редовно участват в хазартни игри, са хора които играят тото или Еврофутбол. В анкетата участие са взели 1000 души. Оказва се, че голяма част от интервюираните искат по-висока данъчна ставка за хазарта.
43 на сто от българите до момента не са участвали в хазартни или други игри със залози, а останалите се делят на две групи, заяви Ангелова. "Поне веднъж месечно - 25 процента, инцидентно участващи - 32 процента", каза Ангелова.
Около 85 процента от българите споделят поне едно от негативните мнения за хазарта. "Според 50 процента това е развлечение за богати, за хора с много пари, 46 процента смятат, че това е дейност, към която хората могат да се пристрастят, според 45 на сто това е дейност в която се перат пари, 24 процента смятат, че много често хазартът е съпътстван с разпространение на наркотици, проституция", обясни ръководителят на проекта.
Негативното мнение към хазарта определя и цялостната нагласа за по-строго регулиране и ограничаване развитието на тази дейност. Като елемент на по-стриктната регулация, мнозинството от интервюираните са "за" увеличението на данъка върху хазарта. 25 процента смятат, че трябва данъкът върху хазарта да се вдигне с повече от 25 процента.
Според 17 на сто от населението данъка трябва да бъде между 16-20 процента, а едва 8 на сто смятат, че трябва да между 11 и 15 процента. Според 18 на сто от интервюираните той трябва да се запази 10 на сто, както досега.
