За бащата на фантастичното кино търсачката създаде първото си 360˚-doodle изживяване
Световната търсачка Google днес почете французина Жорж Мелиес, който е смятан за баща на фантастичното кино и специалните ефекти. Поводът е отбелязването на 116-ата годишнина от появата на „Към завоюване на полюса” - една от последните му ленти.
Компанията обаче представя специална doodle-анимация за най-известния му филм "Пътешествие до Луната". 140-секундното видео показва филмови техники, които пръв Мелиес прилага в киното. Режисьори на doodle-клипа са художниците Helene Leroux и Fx Goby.
Според експерти „Пътуване до Луната” било същото изживяване като „Междузвездни войни” през 70-те години или „Аватар” днес.
screenshot/google
От екипа на Google признават, че започнали работа върху анимирания видеоклип още през септември м.г. Необходими им били шест месеца, за да завършат продукцията си. "Това е първото VR-изживяване, което направихме за Doodles", споделя режисьорът Fx Goby.
Потребителите могат да завъртят картината на 360 градуса и да получат представа за произведенията на френския режисьор.
Роден в семейството на заможен фабрикант Мари-Жорж-Жан Мелиес е наследник на верига обувни фабрики. Още като дете проявява артистични заложби, обича да рисува, увлечен е и от фокусите. Едва след смъртта на баща си обаче той се чувства свободен да следва собствените си мечти и напуска семейния бизнес.
Купува си театър и дава воля на творческите си пориви. Години наред поставя своите т.нар. феерии - кратки пиеси с приказен сюжет, пълни с хумор и нелепи декори. През 1895 г.е запленен от демонстрацията на кинематографичния апарат. Уверен в бъдещето на изобретението на братя Люмиер, Мелиес се сдобива с киномашина и започва да прожектира филми в паузите на театралните си постановки. А скоро открива и способността на камерата да създава светове.
Gulliver/Getty Images
В киноисторията французинът остава известен като баща на визуалните ефекти. Изобретени от него са всички базови техники - стопкадърът, многократната експозиция, маската и контрамаската, кадансите...
Така например зад появата на стопкадъра се крие интересна история. Докато снима уличния трафик около Парижката опера, след блокиране на лентата, Мелиес спира камерата да отстрани осветения участък преди да продължи да снима. Когато проявява филма, с изненада открива, че заснетият омнибус внезапно се е превърнал в катафалка, хората се променят в други, предмети изчезват, а други се появяват... И, разбира се, иска да „повтори грешката”.
Във филмите си Мелиес прилага целия открит от него арсенал от трикове - затъмнения, преливки, налагането на един образ върху друг, дори ръчно оцветяване на лентата. През 1896 г. поставя началото на един от популярните киножанрове - „Къщата на дявола” е първият филм на ужасите.
Gulliver/Getty Images
Междувременно се сдобива и със специално оборудвано студио в Монтрьо, в което създава някои от емблематичните си заглавия - „Пътешествие до Луната“ (1902), „Пътешествие през невъзможното“ (1904) и „Четиристотинте магии на дявола“ (1906).
Именно „Пътешествие до Луната“ се оказва най-големият успех на Мелиес.
През 2011 г. Холивуд съживи филма, след като беше реставрирано цветно копие на лентата, смятано до тогава за изгубено. Още през 90-те годинин то е оставено във филмотеката на Барселона. Но състоянието му било така лошо, че към онзи момент възстановяването му било невъзможно. Кутията обаче била прибрана с надеждата, че един ден ще може да се направи нещо. И този ден настъпва през 2010 г. - 13 375-те кадъра на филма са възстановени един по един и „Пътуване до Луната” в цветна версия възкръсва.
Включващ прочутата сцена, в която космически кораб се удря в окото на Луната, филмът намира място в класацията на Стоте най-велики филми на 20 в. Лентата предизвиква широка обществена реакция, което става повод за нелегалното й копиране. Самият Томас Едисън печели от разпространението й в САЩ, но не споделя приходите си с автора.
По това време обаче на сцената вече се появяват и нови кинотворци. Последната успешна кинофантазия на Жорж Мелиес е „Към завоюване на полюса”, която разказва за необикновена надпревара с балони до Северния полюс.
През 1913 г. конкуренцията на големите киностудиа го довежда до фалит и слага край на кариерата му. Киномагьосникът започва да продава играчки на парижката гара Монпарнас. А в следващите години голяма част от творчеството му - над 530 филма, е безвъзвратно изгубено - по време на Първата световна война френската армия претопява част от киноархива му, за да произведе подметки за обувки на войниците, други от лентите са рециклирани за производство на нови филми.
