Учените откриха как музиката влияе на мозъка. Изследователите проследиха работата на веригите неврони, които свързват центровете на слуха и удоволствието и карат хората да настръхват, когато слушат любимата си музика. Статия с резултатите от изследването е публикувана от научното списание „Frontiers in Neuroscience“.
"Фактът, че записахме това явление с помощта на електроенцефалограф, а не чрез ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ или компютърна томография, отваря много възможности за такива изследвания в естествена обстановка. Сега можем да изследваме неврофизиологичния фон на емоциите, които музиката поражда", каза един от авторите на изследването, неврофизиологът от Университета в Бургундия (Франция) Тибо Шабен.
Човешкият мозък е способен да различава музиката от речта или други звуци, възприемайки я по специален начин. Например шведски психолози установиха, че пеенето заедно с други хора „синхронизира“ пулса им, а преди половин век изследователи установиха, че човек възприема музиката не с лявото полукълбо, като речта, а с дясното.
Освен това миналата година биолози откриха, че човек може да разпознае позната мелодия за около 100-300 милисекунди - много малко по стандартите на неврофизиологията. Това предполага, че мозъкът има специализирани вериги от неврони, които са отговорни за решаването на тази тясно специализирана задача.
Учените са установили, че центровете на удоволствието и слуха, свързани чрез веригите неврони, са разположени в допълнителната моторна кора, орбитално-фронталната кора и горната темпорална извивка.
"Фактът, че записахме това явление с помощта на електроенцефалограф, а не чрез ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/ или компютърна томография, отваря много възможности за такива изследвания в естествена обстановка. Сега можем да изследваме неврофизиологичния фон на емоциите, които музиката поражда", каза един от авторите на изследването, неврофизиологът от Университета в Бургундия (Франция) Тибо Шабен.
Човешкият мозък е способен да различава музиката от речта или други звуци, възприемайки я по специален начин. Например шведски психолози установиха, че пеенето заедно с други хора „синхронизира“ пулса им, а преди половин век изследователи установиха, че човек възприема музиката не с лявото полукълбо, като речта, а с дясното.
Освен това миналата година биолози откриха, че човек може да разпознае позната мелодия за около 100-300 милисекунди - много малко по стандартите на неврофизиологията. Това предполага, че мозъкът има специализирани вериги от неврони, които са отговорни за решаването на тази тясно специализирана задача.
Учените са установили, че центровете на удоволствието и слуха, свързани чрез веригите неврони, са разположени в допълнителната моторна кора, орбитално-фронталната кора и горната темпорална извивка.
