Още в древността Александрийските астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно 365, а 365,2422 дни. По този начин за четири години се навърта още едно денонощие.
Подобно натрупване с годините обаче би довело до изместване на сезоните. Ако всяка календарна година имаше точно 365 дни, постепенно лятото ще се случва например през декември, а зимата - през август. За да се компенсира подобно объркване, на всеки четири години в календара се появява още един ден - Ден като днешния.
/ iStock/Getty Images
Още римският император Гай Юлий Цезар заповядал календарът да отразява новото денонощие и от този момент годината, съдържаща ден повече била наречена bix sexus, в превод от латински - "вторият шести". Тъй като февруари е най-къс месец това допълнително изравнително денонощие било прикрепено към него.
Любопитно е, че на Стария Континент до средата на 17 в. считали 29-я ден на февруари за несъществуващ. Така в този ден не се работело и не се подписвали сделки, за да се предотвратят документни грешки.
Разбира се, Ден като днешния дава повод за появата на десетки суеверия и поличби. Например, че през високосната година не трябва да сменяте работата си; не трябва да се жените, нито развеждате; никой не препоръчва и нови начинания.
И все пак! На 29 февруари всеки може да гледа различно и представите за този ден не са само негативни. За песимистите наличието му в календара означава, че ще работят един ден повече, за оптимистите - че имат ден повече да реализират плановете си. Но пък се вярва, че на 29 февруари се появяват съдбоносни за живота ни хора.
Но 29 февруари не е най-куриозният ден в календара. Има и 30 февруари. През 1712 г. преди Швеция да възстанови Юлианския календар хората там преживяват... 30 февруари.
/ iStock/Getty Images
През 1929 г. Съветският съюз приема революционен календар. Според него годината има 360 дни. Така през 1930 и 1931 г. месеците били задължително с по 30 дни. Останалите пет-шест дни са просто... изгубени някъде.
