Криейки се от дъжда, като правило, ние не се замисляме за размера на дъждовните капки, но учените, както се оказва, отдавна си блъскат главите над този фундаментален проблем.
Френските учени, заснемайки на видео падащите капки, са обяснили големите различия в размера им. В статия, публикувана в списание Nature Physics, специалистите описват процеса на деформация и разделяне на капките в процеса на падане. Образувалите се в резултат малки капчици точно съответстват на капките природен дъжд.
По-рано учените са смятали, че с наближаването на земята капките се сблъскват една с друга и именно при този сблъсък се поражда огромното им разнообразие от техни размери, допълва БГНЕС. Но авторът на новото изследване Емануеле Вилермо от Марсилския университет винаги е виждал недостатъците на тази идея.
"Капките не се сблъскват толкова често една с друга", сподели той в интервю за Би Би Си. "Истинските капки се намират на значително разстояние една от друга, затова най-често те падат сами по себе си и никога не се "срещат" със своя съсед. Затова и ние решихме да видим, какво се случва на равнище една единствена капка", добавя Вилермо.
С помощта на високоскоростна видеокамера той е заснел падането на една капка вода с диаметър около 6 мм. На заснетото се вижда, как, преодолявайки съпротивлението на въздуха, тя първоначално се деформира, а след това се пука.
Голямата топкообразна капка при падането възприема плоска форма, а след това се огъва и приема формата на парашут. Този парашут се надува и се пръсва на множество малки капчици - и всичко това се случва само за 0,06 секунди. Капките са се оказали прекалено големи и тежки, за да достигнат до земята в ненарушен вид, констатират учените.
