Учени са успели да извлекат гориво чрез нагряване на пластмаси до много високи температури. Въпреки че тази иновация подхранва надеждите за мащабно рециклиране, самата тя генерира емисии и повдига въпроси относно екологичната си ефективност.
Само за няколко десетилетия пластмасата се превърна в неразделна част от нашата планета. Този материал се среща в океанските дълбини, както и в геоложки пластове под формата на „пластистоун“ - нов вид седиментна скала, образувана от сливането на пластмасови отпадъци и естествени скали. Замърсяването с пластмаса е толкова широко разпространено, че ООН в момента работи по международен договор за ограничаване на разпространението му.
Изправени пред мащаба на проблема, изследователи, работещи с пластмасовата и петролната индустрия, проучват противоречиво решение: превръщането на пластмасата в гориво. Този процес, подробно описан в сп. "Популър меканикс", има за цел да трансформира отпадъци в енергия, която би могла да захранва котли, турбини и дизелови двигатели.
Потърсете алтернатива на 3 юли – Международният ден без найлонови торбички
Основният процес за постигането на това начинание е пиролизата, която включва нагряване на пластмаса до близо 900°C при липса на кислород, за да се разкъсат молекулярните вериги и да се получат въглеводороди. Обикновено този процес преобразува около 60% от преработената пластмаса в пиролизно масло или „биогориво“, което може да се използва като източник на енергия.
Изследователи от Йейл наскоро увеличиха ефективността на този процес до 66% без използване на катализатор - потенциално решаваща стъпка, която намалява разходите и ограниченията за поддръжка, присъщи за тези вещества. За да обмислят широкото приложение на процеса, учените тестваха метода си с индустриален въглероден филц - издръжлив и търговски достъпен материал. Те успешно превърнаха близо 56% от пластмасата в биомасло и демонстрира техническата осъществимост на решението.
Въпреки тези постижения, процесът на пиролиза остава енергоемък. Необходимата енергия генерира CO2 и други отпадъци, което кара някои експерти да твърдят, че това е „индустриална илюзия“, която не решава фундаментално проблема със зависимостта от изкопаеми горива.
Учените признават, че екологичната и индустриална жизнеспособност на процеса все още не е доказана. За да се подобри, ще е необходимо да се намали консумацията на енергия за обработката и да се контролират по-добре вторичните емисии. Докато световното производство на пластмаси за еднократна употреба се увеличава, тези иновации могат да осигурят само частични и недостатъчни решения. Въпреки това ефективността и простотата на устройството са окуражаващи признаци за мащабно използване.
