Учени предлагат коренно нов природен закон, надграждащ този за еволюцията, като обхваща по-широки явления, предаде Ройтерс.
Когато Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията през 1859 г. в книгата си "За произхода на видовете" и пише, че биологичните видовете се променят с времето, като придобиват черти, които помагат за оцеляване и размножаване, той предизвиква революция в научната мисъл.
Сега, 164 години по-късно, деветима учени и философи предложиха нов закон за природата, който включва биологичната еволюцията, описана от Дарвин, като ярък пример за много по-широко явление, което се проявява на нивото на атомите, минералите, атмосферата на планетите, самите планети, звездите и др. Според него сложните природни системи еволюират до състояния на по-голeми модели, разнообразие и сложност.
"Ние разглеждаме еволюцията като универсален процес, който се прилага към многобройни системи, както живи, така и неживи, чието разнообразие и модели се увеличават с течение на времето", казва минералогът и астробиолог Робърт Хейзън от институцията "Карнеги", съавтор на научната статия, описваща закона в американското списание
"Протоколи на Националната академия на науките".
Озаглавен "Закон за нарастващата функционална информация", той гласи, че еволюиращите системи, биологични и небиологични, винаги се формират от множество взаимодействащи си градивни елементи, като атоми или клетки, и че съществуват процеси - като клетъчната мутация, които създават много различни конфигурации. Настъпва еволюция, когато тези различни конфигурации са подложени на селекция за полезни функции.
"Имаме добре документирани закони, които описват такива ежедневни явления като сили, движения, гравитация, електричество и магнетизъм, и енергия", казва Хейзън. "Но тези закони поотделно не описват или обясняват защо Вселената продължава да става все по-разнообразна и сложна в мащабите на атоми, молекули, минерали и други".
В звездите, например, само два елемента - водород и хелий, са били основните съставки на първото звездно поколение след Големия взрив преди около 13,8 милиарда години, поставил началото на Вселената. Това първо поколение звезди, при термоядрения синтез в ядрата им, е образувало около 20 по-тежки елемента, като като въглерод, азот и кислород, които са били изхвърлени в космоса, когато в края на жизнения си цикъл са се взривили. Следващото поколение звезди, които са се образували от остатъците на предишните, след това по подобен начин са образували още почти 100 елемента.
На Земята живите организми придобиват все по-голяма сложност, включително в ключовия момент, когато възниква многоклетъчният живот.
"Представете си система от атоми или молекули, която може да съществува в безброй трилиони различни подредби или конфигурации", казва Хейзън. "Само малка част от тези възможни конфигурации проработват, т.е. имат някаква полезна степен на функция. Природата предпочита тези функционални конфигурации".
Хейзън добавя, че "функция" може да означава, че съвкупност от атоми създава стабилен минерален кристал, който може да се запази, или че звездата запазва динамичната си структура, или че "дадена форма на живот научава нов "трик", който позволява да се конкурира по-добре от своите съседите".
Авторите предлагат три универсални концепции за селекцията: основната способност да устоява; траен характер на активните процеси, които могат да позволят еволюция; и поява на нови характеристики като адаптация към средата.
Някои биологични примери за това "генериране на нови характеристики" включват организми, които развиват способността да плуват, ходят, летят и да мислят. Нашият вид се появява, когато еволюционната линия на човека се разграничава от линията на шимпанзетата и придобива редица черти, като изправено ходене и увеличен размер на мозъка.
"Мисля, че тази статия е важна, защото описва схващане за космоса, което се корени във функцията", казва професор Майкъл Уанг от институцията "Карнеги", астробиолог и планетарен учен, водещ автор на статията.
"Значението на формулирането на такъв закон е, че той дава нова гледна точка за това защо разнообразните системи, които изграждат космоса, еволюират по такъв начин и може да позволи да се правят прогнози за това как непознати системи - като органичната химия на Сатурновата луна Титан, се развиват с течение на времето", добавя съавторът Джонатан Лунин, ръководител на катедрата по астрономия в Корнелския университет, като има предвид изследванията за възможен извънземен живот.
Когато Чарлз Дарвин излага теорията си за еволюцията през 1859 г. в книгата си "За произхода на видовете" и пише, че биологичните видовете се променят с времето, като придобиват черти, които помагат за оцеляване и размножаване, той предизвиква революция в научната мисъл.
Сега, 164 години по-късно, деветима учени и философи предложиха нов закон за природата, който включва биологичната еволюцията, описана от Дарвин, като ярък пример за много по-широко явление, което се проявява на нивото на атомите, минералите, атмосферата на планетите, самите планети, звездите и др. Според него сложните природни системи еволюират до състояния на по-голeми модели, разнообразие и сложност.
"Ние разглеждаме еволюцията като универсален процес, който се прилага към многобройни системи, както живи, така и неживи, чието разнообразие и модели се увеличават с течение на времето", казва минералогът и астробиолог Робърт Хейзън от институцията "Карнеги", съавтор на научната статия, описваща закона в американското списание
"Протоколи на Националната академия на науките".
Озаглавен "Закон за нарастващата функционална информация", той гласи, че еволюиращите системи, биологични и небиологични, винаги се формират от множество взаимодействащи си градивни елементи, като атоми или клетки, и че съществуват процеси - като клетъчната мутация, които създават много различни конфигурации. Настъпва еволюция, когато тези различни конфигурации са подложени на селекция за полезни функции.
"Имаме добре документирани закони, които описват такива ежедневни явления като сили, движения, гравитация, електричество и магнетизъм, и енергия", казва Хейзън. "Но тези закони поотделно не описват или обясняват защо Вселената продължава да става все по-разнообразна и сложна в мащабите на атоми, молекули, минерали и други".
В звездите, например, само два елемента - водород и хелий, са били основните съставки на първото звездно поколение след Големия взрив преди около 13,8 милиарда години, поставил началото на Вселената. Това първо поколение звезди, при термоядрения синтез в ядрата им, е образувало около 20 по-тежки елемента, като като въглерод, азот и кислород, които са били изхвърлени в космоса, когато в края на жизнения си цикъл са се взривили. Следващото поколение звезди, които са се образували от остатъците на предишните, след това по подобен начин са образували още почти 100 елемента.
На Земята живите организми придобиват все по-голяма сложност, включително в ключовия момент, когато възниква многоклетъчният живот.
"Представете си система от атоми или молекули, която може да съществува в безброй трилиони различни подредби или конфигурации", казва Хейзън. "Само малка част от тези възможни конфигурации проработват, т.е. имат някаква полезна степен на функция. Природата предпочита тези функционални конфигурации".
Хейзън добавя, че "функция" може да означава, че съвкупност от атоми създава стабилен минерален кристал, който може да се запази, или че звездата запазва динамичната си структура, или че "дадена форма на живот научава нов "трик", който позволява да се конкурира по-добре от своите съседите".
Авторите предлагат три универсални концепции за селекцията: основната способност да устоява; траен характер на активните процеси, които могат да позволят еволюция; и поява на нови характеристики като адаптация към средата.
Някои биологични примери за това "генериране на нови характеристики" включват организми, които развиват способността да плуват, ходят, летят и да мислят. Нашият вид се появява, когато еволюционната линия на човека се разграничава от линията на шимпанзетата и придобива редица черти, като изправено ходене и увеличен размер на мозъка.
"Мисля, че тази статия е важна, защото описва схващане за космоса, което се корени във функцията", казва професор Майкъл Уанг от институцията "Карнеги", астробиолог и планетарен учен, водещ автор на статията.
"Значението на формулирането на такъв закон е, че той дава нова гледна точка за това защо разнообразните системи, които изграждат космоса, еволюират по такъв начин и може да позволи да се правят прогнози за това как непознати системи - като органичната химия на Сатурновата луна Титан, се развиват с течение на времето", добавя съавторът Джонатан Лунин, ръководител на катедрата по астрономия в Корнелския университет, като има предвид изследванията за възможен извънземен живот.
