След пътуване на дълги разстояния под вежливите, макар и леко повтарящи се инструкции на любимото ви GPS приложение, няма нищо по-лошо от това да ви кажат как да се ориентирате в собствения ви квартал.
Мигриращите птици, които могат да усещат магнитното поле на планетата, може би изпитват подобно раздразнение от това, че са подложени на микронавигация. Изследователи от Университета на Западно Онтарио в Канада и Държавния университет на Боулинг Грийн в САЩ са установили, че те могат да изключват неврологичното си навигационно средство, когато вече не се нуждаят от него, предава "Сайънс Алерт".
Изследването е обхванало бялогушото врабче (Zonotrichia albicollis) и е установило, че то е в състояние да активира определена част от мозъка си, когато трябва да мигрира, и да я върне обратно в спящ режим, докато почива на местата за престой.
Тази мозъчна област "клъстер N" вече е била идентифицирана като важна за навигацията на птиците, но не е било ясно как точно се използва при различните видове и дали се активира и деактивира автоматично в зависимост от дневните или сезонните цикли.
"Тази мозъчна област е изключително важна за активирането на геомагнитния компас, особено за пойните птици, когато мигрират през нощта", казва дипломантката по психология Мадлен Бродбек от Университета на Западно Онтарио в Канада.
"Почти цялата предишна работа върху тази специфична мозъчна функция е била извършена в една лаборатория в Европа, така че беше чудесно да я възпроизведем при северноамериканска птица като бялото врабче."
Чрез изследване на мозъците на птиците, се установи, че активирането на клъстер N е свързано с миграционното безпокойство, а не с това дали е ден или нощ. Колкото по-неспокойни са птиците, толкова по-активни се оказват невроните на клъстер N.
С други думи, това не е част от мозъка, която се включва автоматично по време на миграционния сезон - или дори през нощта. Предишни изследвания предполагат, че клъстер N винаги се активира през нощта, но тук случаят не е бил такъв.
"Магнитните полета са наистина забавни за размисъл, защото са невидими за хората", казва Бродбек. "Ние не можем да ги видим или усетим, но повечето животни ги възприемат по някакъв начин."
"За птиците използването на магнитното поле на Земята, за да разберат дали се движат към полюса или към екватора, очевидно е много полезно за ориентацията и миграцията. Невероятно е, че те могат да активират мозъка си по този начин, а ние не можем."
Освен че ни научава повече за това как птиците мигрират и намират пътя си по света, това е още едно напомняне, че нашите градове могат потенциално да попречат на естествените процеси, които се случват около нас.
Ако знаем как животните водят живота си, ще имаме по-добра представа как да не им пречим или да им помогнем да намерят безопасен път. Изследователите предполагат, че все още има много други неща за клъстерната N част от мозъка на птиците, които могат да бъдат открити при бъдещи проучвания, като например как метеорологичните сигнали или запасите от мазнини могат да повлияят на нейната активност.
"Птиците не използват само магнитния си компас - казва психологът и биолог Скот Макдугъл-Шакълтън от Университета на Западно Онтарио.
"Знаем, че те обръщат внимание и на Слънцето и звездите като подсказки. Знаем също, че неща като нощни светлини или прозорци на сгради и всички тези неща, които поставяме в света, нарушават миграцията им."
"Този тип фундаментални изследвания ни информират и ни позволяват да опознаем пълния набор от начини, по които животните възприемат света, когато мигрират, и какво ние като хора трябва да направим, за да сведем до минимум въздействието си."
Мигриращите птици, които могат да усещат магнитното поле на планетата, може би изпитват подобно раздразнение от това, че са подложени на микронавигация. Изследователи от Университета на Западно Онтарио в Канада и Държавния университет на Боулинг Грийн в САЩ са установили, че те могат да изключват неврологичното си навигационно средство, когато вече не се нуждаят от него, предава "Сайънс Алерт".
Изследването е обхванало бялогушото врабче (Zonotrichia albicollis) и е установило, че то е в състояние да активира определена част от мозъка си, когато трябва да мигрира, и да я върне обратно в спящ режим, докато почива на местата за престой.
Тази мозъчна област "клъстер N" вече е била идентифицирана като важна за навигацията на птиците, но не е било ясно как точно се използва при различните видове и дали се активира и деактивира автоматично в зависимост от дневните или сезонните цикли.
"Тази мозъчна област е изключително важна за активирането на геомагнитния компас, особено за пойните птици, когато мигрират през нощта", казва дипломантката по психология Мадлен Бродбек от Университета на Западно Онтарио в Канада.
"Почти цялата предишна работа върху тази специфична мозъчна функция е била извършена в една лаборатория в Европа, така че беше чудесно да я възпроизведем при северноамериканска птица като бялото врабче."
Чрез изследване на мозъците на птиците, се установи, че активирането на клъстер N е свързано с миграционното безпокойство, а не с това дали е ден или нощ. Колкото по-неспокойни са птиците, толкова по-активни се оказват невроните на клъстер N.
С други думи, това не е част от мозъка, която се включва автоматично по време на миграционния сезон - или дори през нощта. Предишни изследвания предполагат, че клъстер N винаги се активира през нощта, но тук случаят не е бил такъв.
"Магнитните полета са наистина забавни за размисъл, защото са невидими за хората", казва Бродбек. "Ние не можем да ги видим или усетим, но повечето животни ги възприемат по някакъв начин."
"За птиците използването на магнитното поле на Земята, за да разберат дали се движат към полюса или към екватора, очевидно е много полезно за ориентацията и миграцията. Невероятно е, че те могат да активират мозъка си по този начин, а ние не можем."
Освен че ни научава повече за това как птиците мигрират и намират пътя си по света, това е още едно напомняне, че нашите градове могат потенциално да попречат на естествените процеси, които се случват около нас.
Ако знаем как животните водят живота си, ще имаме по-добра представа как да не им пречим или да им помогнем да намерят безопасен път. Изследователите предполагат, че все още има много други неща за клъстерната N част от мозъка на птиците, които могат да бъдат открити при бъдещи проучвания, като например как метеорологичните сигнали или запасите от мазнини могат да повлияят на нейната активност.
"Птиците не използват само магнитния си компас - казва психологът и биолог Скот Макдугъл-Шакълтън от Университета на Западно Онтарио.
"Знаем, че те обръщат внимание и на Слънцето и звездите като подсказки. Знаем също, че неща като нощни светлини или прозорци на сгради и всички тези неща, които поставяме в света, нарушават миграцията им."
"Този тип фундаментални изследвания ни информират и ни позволяват да опознаем пълния набор от начини, по които животните възприемат света, когато мигрират, и какво ние като хора трябва да направим, за да сведем до минимум въздействието си."
