Морски котки изнасилват кралски пингвини на остров Марион
Морски котки изнасилват кралски пингвини на остров Марион / Thinkstock/Getty Images

Антарктическите морски котки напоследък все по-често изнасилват пингвини на остров Марион край бреговете на Антарктида, установиха учени, цитирани от Би Би Си. Това е единственият известен на специалистите случай на секс между различни класове животни - бозайници и птици. Подробности за наблюденията на учените са публикувани в сп. Polar Biology.

За пръв път южноафрикански учени са забелязали как антарктическа морска котка се опитва да се съвъкупи с кралски пингвин още през 2006 година. Тогава този акт е бил сметнат за следствие от неопитността на младия, разгонен мъжкар. Според друга хипотеза играта на животното с птицата случайно е преминала в полов акт.

През следващите две години обаче изследователите са регистрирали на различни места още три подобни случая. Учените не са успели да определят пола на птиците.

Всички случаи са се развивали по една и съща схема: антарктическата морска котка е догонвала, хващала и възсядала пингвина. След това животното е правило няколко пъти опит за съвкупяване. Всеки полов акт е бил със средна продължителност от пет минути с паузи между отделните актове. Обикновено животните са пускали пингвините на свобода, но неотдавна е било наблюдавано как морска котка е убила и изяла своята жертва. Учените подчертават, че на остров Марион е наблюдаван единственият известен на специалистите случай на секс между различни класове животни - бозайници и птици. Това поведение става все по-разпространено на острова. Причината е, че антарктическите морски котки лесно се учат на нови видове дейност и като наблюдават изнасилването на кралските пингвини, започват сами да го практикуват.

Що се отнася до причините за това явление, може би младите морски котки, които не могат да си извоюват харем от самки, могат по този начин да свалят сексуалното си напрежение. "Или върху птиците им е по-лесно да практикуват навиците за съвкупление" - казва авторът на статията в сп. Polar Biology Нико де Брюйн.

Източник: БТА