На прага на новата учебна година учители, ученици и родители са изправени пред предизвикателство, каквото не никой от нас не е виждал – училище по време на пандемия от коронавирус.
Липсата на присъствени занимания вреди на образованието и развитието на подрастващите, както и ги лишава от социални контакти, а и пречи на много родители да се върнат на работа.
Междувременно редица нови изследвания сочат, че по-малките деца са по-малко склони да се разболеят или предадат Covid-19, докато тийнейджърите могат да бъдат толкова податливи, колкото възрастните.
Педиатрите от Университета в Сан Франциско д-р Елизабет Роджърс, д-р Джена Холмън и д-р Лий Аткинсън-МакЕвой разкриват всичко, което не знам за Covid-19 при деца. Според медиците водещо за безопасността в училище е ограничаването на заразата в населените места, защото до голяма степен това което се случва извън училищата, ще е отражение за това, което се случва вътре в тях.
Най-добрите данни към момента са за възстановяване на учебните занятия в страни като Дания, Норвегия, Австралия, където поддържат много ниски нива на предаване на заразата.
Освен това училищата трябва да обърнат внимание на пространствата, с които разполагат. Дали те позволяват физическо дистанциране. Дали учебното заведение дава възможност на учениците да поддържат добра хигиена на ръцете си.
Какво знаем за COVID-19 и децата на различна възраст?
Ранните проучвания на коронавируса при деца разглеждаха учениците до 17-годишна възраст като една група, докато по-новите изследвания показват, че децата под 10-години са по-малко податливи на Covid-19, защото клетките в дихателните им пътища имат по-малко входни точки за вируса.Тези входни точки, известни като ACE2 рецептори, се увеличават с възрастта.
Според д-р Елизабет Роджърс тийнейджърите реагират по-скоро като възрастните по отношение на АСЕ2 рецепторите, което предполага, че средните училища трябва да се третират много по-различно от основните училища.
Въпреки че по-малките деца в начална училищна възраст могат да бъдат най-малко податливи на COVID-19, педиатрите са на мнение, че при тях трудно може да се прогнозира хода на заразяване, защото те по-трудно биха възприели носенето на маска, физическата дистанция, а и също са по-склонни да крещят и пеят. Ако обаче те свикнат да носят маска и да не се скупчват, то това би довело до много добър резултат.
Могат ли децата да предават COVID-19 един на друг или на възрастни?
Епидемиологичните проучвания показват, че е по-малко вероятно децата да разпространят вируса, отколкото възрастните. Според едно такова швейцарско проучване децата под 16-години в семействата първи развиват симптоми само в 8% от случаите. Друго проучване в Нов Южен Уелс, Австралия, установи, че шансовете за предаване от дете на дете под 19 години са само 0,3% или само 2 случая от 649 контакта. За сравнение заразата се предава в 4,4% от случаите от служител на служител на работното място.
Вирусулози пък изказват мнение, че децата са по-малко склонни да разпространяват коронавирус, тъй като имат по малък обем на белите дробове и поради това изхвърлят по малко респираторни капчици. Също така те са по-ниски от възрастните, което означава, че техните дихателни капчици биха пътували по-малко преди да паднат на земята.
Децата изглежда са по-малко податливи на заразата с коронавирус, но затова пък много учители изпитват страх и се чувстват в опасност на работното си място.
„Учителите имат опит и знаят, че децата носят болести в училище. Със сигурност грипът, който виждаме всяка зима, е доказателство за това. Учителите знаят най-добре, че децата не винаги се държат по безопасен начин. Те виждат как децата докосват лицата си, бършат носовете си и не почистват ръцете си. Затова те са толкова притеснени, че децата ще внесат инфекцията в училище“, посочва д-р Аткинсън-Маквой.
Думите й са подкрепени от два примера за летни лагери, които най-точно илюстрират рисковете за предаване от деца на болестта. В лагер в щата Джорджия, където не носели предпазни маски, ходели на големи групи, не проветрявали общите помещения и пеели – 76% от персонала били диагностицирани с коронавирус. В други два лагера в Сан Франциско, в които било задължително носенето на маски, спазването на дистанция, редовното проветряване и хигиената на ръцете, предотвратяването на инфекцията било на лице.
Какво могат да направят училищата, за да намалят риска от COVID-19?
Учебната година тази есен няма да е от типичните и класната стая може да изглежда по доста по-различен начин. Учениците трябва да бъдат групирани в по-малки групи, за да може да се позволи по-добра физическа дистанция. Педиатрите препоръчват часовете по спорт и класовете по музика да се провеждат на открито.
Липсата на присъствени занимания вреди на образованието и развитието на подрастващите, както и ги лишава от социални контакти, а и пречи на много родители да се върнат на работа.
Междувременно редица нови изследвания сочат, че по-малките деца са по-малко склони да се разболеят или предадат Covid-19, докато тийнейджърите могат да бъдат толкова податливи, колкото възрастните.
Педиатрите от Университета в Сан Франциско д-р Елизабет Роджърс, д-р Джена Холмън и д-р Лий Аткинсън-МакЕвой разкриват всичко, което не знам за Covid-19 при деца. Според медиците водещо за безопасността в училище е ограничаването на заразата в населените места, защото до голяма степен това което се случва извън училищата, ще е отражение за това, което се случва вътре в тях.
Най-добрите данни към момента са за възстановяване на учебните занятия в страни като Дания, Норвегия, Австралия, където поддържат много ниски нива на предаване на заразата.
Освен това училищата трябва да обърнат внимание на пространствата, с които разполагат. Дали те позволяват физическо дистанциране. Дали учебното заведение дава възможност на учениците да поддържат добра хигиена на ръцете си.
Какво знаем за COVID-19 и децата на различна възраст?
Ранните проучвания на коронавируса при деца разглеждаха учениците до 17-годишна възраст като една група, докато по-новите изследвания показват, че децата под 10-години са по-малко податливи на Covid-19, защото клетките в дихателните им пътища имат по-малко входни точки за вируса.Тези входни точки, известни като ACE2 рецептори, се увеличават с възрастта.
Според д-р Елизабет Роджърс тийнейджърите реагират по-скоро като възрастните по отношение на АСЕ2 рецепторите, което предполага, че средните училища трябва да се третират много по-различно от основните училища.
Въпреки че по-малките деца в начална училищна възраст могат да бъдат най-малко податливи на COVID-19, педиатрите са на мнение, че при тях трудно може да се прогнозира хода на заразяване, защото те по-трудно биха възприели носенето на маска, физическата дистанция, а и също са по-склонни да крещят и пеят. Ако обаче те свикнат да носят маска и да не се скупчват, то това би довело до много добър резултат.
Могат ли децата да предават COVID-19 един на друг или на възрастни?
Епидемиологичните проучвания показват, че е по-малко вероятно децата да разпространят вируса, отколкото възрастните. Според едно такова швейцарско проучване децата под 16-години в семействата първи развиват симптоми само в 8% от случаите. Друго проучване в Нов Южен Уелс, Австралия, установи, че шансовете за предаване от дете на дете под 19 години са само 0,3% или само 2 случая от 649 контакта. За сравнение заразата се предава в 4,4% от случаите от служител на служител на работното място.
Вирусулози пък изказват мнение, че децата са по-малко склонни да разпространяват коронавирус, тъй като имат по малък обем на белите дробове и поради това изхвърлят по малко респираторни капчици. Също така те са по-ниски от възрастните, което означава, че техните дихателни капчици биха пътували по-малко преди да паднат на земята.
Децата изглежда са по-малко податливи на заразата с коронавирус, но затова пък много учители изпитват страх и се чувстват в опасност на работното си място.
„Учителите имат опит и знаят, че децата носят болести в училище. Със сигурност грипът, който виждаме всяка зима, е доказателство за това. Учителите знаят най-добре, че децата не винаги се държат по безопасен начин. Те виждат как децата докосват лицата си, бършат носовете си и не почистват ръцете си. Затова те са толкова притеснени, че децата ще внесат инфекцията в училище“, посочва д-р Аткинсън-Маквой.
Думите й са подкрепени от два примера за летни лагери, които най-точно илюстрират рисковете за предаване от деца на болестта. В лагер в щата Джорджия, където не носели предпазни маски, ходели на големи групи, не проветрявали общите помещения и пеели – 76% от персонала били диагностицирани с коронавирус. В други два лагера в Сан Франциско, в които било задължително носенето на маски, спазването на дистанция, редовното проветряване и хигиената на ръцете, предотвратяването на инфекцията било на лице.
Какво могат да направят училищата, за да намалят риска от COVID-19?
Учебната година тази есен няма да е от типичните и класната стая може да изглежда по доста по-различен начин. Учениците трябва да бъдат групирани в по-малки групи, за да може да се позволи по-добра физическа дистанция. Педиатрите препоръчват часовете по спорт и класовете по музика да се провеждат на открито.
