В първия епизод на здравния подкаст NOVA Lab „Грижа“ водещата Даниела Пехливанова разговаря с дерматолога д-р Александра Макенджиева. Темите се движат около риска от рак на кожата, влиянието на слънцето, солариумите и навиците за грижа за кожата. В разговора се появява и лична история, която стои в основата на професионалния път на лекаря.
Когато диагнозата идва рано
Пътят на д-р Макенджиева в дерматологията се преплита с личен опит. Тя разказва, че два пъти е преминала през диагноза меланом — първо на 22 години, а след това на 28.
Според нея причините могат да се проследят назад във времето, още в детството. Спомените са свързани с чести и тежки изгаряния от слънце.
„Кожата помни. Едно единствено сериозно изгаряне в детството може да увеличи шанса до 70% за развитие на меланом на по-късна възраст“.
Тези изгаряния се повтарят всяко лято. По думите ѝ именно те стоят зад появата на заболяването години по-късно.
Меланомът е сред най-агресивните форми на рак на кожата. В разговора се подчертава и друга страна на темата – ранното откриване. При навременен преглед заболяването може да бъде лекувано успешно. Такъв е и нейният случай.
Разказът се превръща в отправна точка за по-широк разговор за поведението на хората на слънце и рисковете, които често се подценяват.
Потъмняването на кожата като сигнал
В разговора се поставя под въпрос популярното разбиране за „здравословния тен“. Според дерматолога всяко потъмняване на кожата е реакция на защита.
„Всяко едно потъмняване означава, че кожата се чувства в опасност и започва да произвежда повече меланин, за да се предпази от лъчите“.
Тази реакция се възприема често като естетичен резултат, но според нея стои механизъм за защита на организма.
Темата естествено преминава към солариумите — практика, която остава популярна въпреки предупрежденията на специалисти.
Солариумите и идеята за „безопасен“ тен
В разговора солариумите са описани като маркетингов модел, изграден върху обещания за безопасен тен и допълнителни ползи.
Д-р Макенджиева посочва, че често се разпространява твърдението, че посещенията в солариум могат да помогнат за синтеза на витамин D.
„През зимата в нашите географски ширини не можем да произвеждаме витамин D поради ъгъла на слънцестоене. Използването на солариум за тази цел е неоправдано и опасно“.
Разговорът засяга и продуктите, които се предлагат в солариумите. По думите ѝ тези кремове не предпазват кожата от вредното въздействие на лъчите и често са насочени към ускоряване на пигментацията.
Така вниманието се насочва към реалните условия, при които организмът може да синтезира витамин D.
Сянката като ориентир
В разговора се появява и прост метод за ориентация дали слънцето е подходящо за образуване на витамин D.
„Застанете с гръб към слънцето и вижте сянката си. Ако тя е по-дълга от вас, ъгълът на лъчите не е подходящ за производство на витамин D“.
Обяснението поставя акцент върху позицията на слънцето и ъгъла на светлината. Когато сянката е по-дълга от човешкия ръст, условията не са подходящи за синтеза на витамина.
По думите ѝ през летните месеци са достатъчни около 10–15 минути излагане на слънце за дневна доза. Разговорът засяга и възрастта като фактор. При по-възрастните хора процесът се затруднява поради промени в кожата и функциите на организма.
Темата за слънцето постепенно преминава към ежедневната грижа за кожата.
Минимализъм вместо дълги ритуали
В последните години се появяват все повече сложни козметични режими с много последователни стъпки. В разговора д-р Макенджиева представя различна гледна точка.
Според нея здравата кожа не се нуждае от десет продукта.
Тя очертава три основни елемента в ежедневната грижа:
- измивен продукт
- хидратация
- слънцезащита
Прекалената употреба на козметика може да наруши естествената бариера на кожата. Това, според нея, понякога води до дерматити или акне.
В разговора се отделя внимание и на често срещано погрешно разбиране – че мазната кожа не се нуждае от хидратация.
„Прекомерното омазняване всъщност означава, че на кожата не се дава достатъчно хидратация и тя се опитва да се предпази чрез свръхпроизводство на себум“.
Така разговорът преминава към друг аспект от работата на дерматолозите – естетичните процедури.
Границата на естетичната медицина
Като специалист, който работи и в сферата на естетичната дерматология, д-р Макенджиева често се сблъсква с желания за промяна на външния вид.
В разговора се очертава позиция срещу тенденцията към еднакви лица и стандартни корекции.
„Не искам след моя кабинет да излизат пациенти, които са еднакви, да ги правим на конвейер“.
Според нея решението за процедура не трябва да се взема автоматично. Лекарят трябва да прецени не само физическите особености, но и причините, които стоят зад желанието за промяна.
Този подход поставя граница между медицинската преценка и социалния натиск.
Малък експеримент за кожата
В края на разговора се появява и практическо предложение към зрителите.
Идеята е в рамките на две седмици сутрин лицето да се измива само с хладка вода.
Обяснението е свързано с естествените процеси на кожата през нощта. Според д-р Макенджиева себумът, който се образува, действа като защитен слой.
Той се формира, за да помогне на кожата да се справя със свободните радикали през деня. Отстраняването му с агресивни измивни продукти рано сутрин не винаги е необходимо.
Разговорът завършва с обобщение за връзката между ежедневните навици и състоянието на кожата.
„Кожата е огледало на нашия начин на живот. Сън, хидратация и защита – това е формулата за дълголетие на кожата“.
