Дълго време се е смятало, че големите бели акули (Carcharodon carcharias) са самотници. Учени, наблюдавали тези хищници, са стигнали до извода, че те живеят и ловуват самостоятелно. Ново откритие обаче показва, че акулите са способни да създават приятелски връзки, пише сп. "Байолъджи летърс".
Експерти от Международния университет във Флорида са направили откритието, след като са наблюдавали шест акули край бреговете на Мексико.
Акулите (три мъжки и три женски) са били маркирани, за да се проследи поведението им и взаимодействието им с другите риби. Информацията за научния анализ е събирана четири години.
Резултатите са показали, че акулите са склонни да се обединяват със свои родственици, докато патрулират в района - например за да проверяват колониите тюлени. Повечето връзки са били кратки. Някои акули обаче са прекарвали повече време заедно - до един час. Според учените има голяма вероятност тази "дълга връзка" да има социална основа.
Учените отбелязват, че акулите проявяват различна степен на "общителност".
Изследването е помогнало и да се разбере как тези хищници коригират социалното си поведение при трудни условия.
Наблюденията са показвали също, че акулите имат различни стратегии за лов. Някои са предпочитали да ловят плячката си в плитки води, а други - в по-дълбоки. Някои от тях са били по-активни през деня, а други - през нощта.
Учените са установили, че акулите не ловуват заедно, но могат да обменят информация.
След анализ на данните изследователите са стигнали до заключението, че съществува връзка между общителността на акулите и способността им да се възползват от успеха на себеподобните им в лова. Това показва важната роля на социалните взаимодействия между морските хищници.
Авторите на научната статия подчертават, че животът на големите бели акули все още е изключително слабо проучен. Развитието на съвременните технологии за наблюдение и записване на данни обаче ще помогне за разкриването на неизвестни досега факти.
Експерти от Международния университет във Флорида са направили откритието, след като са наблюдавали шест акули край бреговете на Мексико.
Акулите (три мъжки и три женски) са били маркирани, за да се проследи поведението им и взаимодействието им с другите риби. Информацията за научния анализ е събирана четири години.
Резултатите са показали, че акулите са склонни да се обединяват със свои родственици, докато патрулират в района - например за да проверяват колониите тюлени. Повечето връзки са били кратки. Някои акули обаче са прекарвали повече време заедно - до един час. Според учените има голяма вероятност тази "дълга връзка" да има социална основа.
Учените отбелязват, че акулите проявяват различна степен на "общителност".
Изследването е помогнало и да се разбере как тези хищници коригират социалното си поведение при трудни условия.
Наблюденията са показвали също, че акулите имат различни стратегии за лов. Някои са предпочитали да ловят плячката си в плитки води, а други - в по-дълбоки. Някои от тях са били по-активни през деня, а други - през нощта.
Учените са установили, че акулите не ловуват заедно, но могат да обменят информация.
След анализ на данните изследователите са стигнали до заключението, че съществува връзка между общителността на акулите и способността им да се възползват от успеха на себеподобните им в лова. Това показва важната роля на социалните взаимодействия между морските хищници.
Авторите на научната статия подчертават, че животът на големите бели акули все още е изключително слабо проучен. Развитието на съвременните технологии за наблюдение и записване на данни обаче ще помогне за разкриването на неизвестни досега факти.
