Някога европейските мигранти, които пристигали в Ню Йорк само по море, преминавали покрай остров Бедлоу (днес остров Либърти), недалеч от пристанището на града. Пред тях била обетованата земя, за която мечтаели. Срещата им със статуята на римската богиня на свободата била първата крачка към свободата.
Статуята на свободата е безспорният символ на Ню Йорк. Тя се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти и е подарък от Франция в знак на приятелството между двете нации.
Статуята представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. Под краката й са счупените вериги на робството. Короната на главата й има седем лъча, символизиращи седемте морета и континенти. 25-те прозорчета в нея напомнят за съкровищата на света.
ThinkStock/Getty Images
Историята и започва през 1865 година, когато френският юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле предлага Франция за изработи монумент за Америка в знак на приятелството между двете нации.
Тази идея вдъхновява един млад скулптор - Фредерик Огюст Бартолди, който проектира Статуята. А Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция.
На 350 отделни части огромната скулптура е натоварена в 214 сандъка, които при много лошо време успяват да преплуват Атлантическия океан - на борда на товарния кораб "Isere".
Първоначално нюйоркчани нямали никаква представа какво да правят с този подарък.
Повече от година сандъците с отделните части на статуята лежали в нюйоркското пристанище, защото статуята, подарък от Франция по случай 100-годишнината от американската независимост, се нуждаела от фундамент. А за издигането му били необходими пари.
Guliver/Getty Images
През 1878 г. в Париж се провежда световно изложение. Там е показана и главата на статуята с цел събиране на средства. И тогава известният унгарски емигрант и издателЙосиф Пулицър превръща своя вестник в силно средство за събиране на пари за построяване на статуята. Като приканва нюйоркчани да се включат, той използва блестящата фраза: "Нека не чакаме милионерите!" Името на всеки дарител той публикува във вестника.
Призивът на издателя Джоузеф Пулицър е последван от милиони американци. Те събират общо 102 хиляди долара.
За сглобяването и били необходими цели четири месеца.
