От научна гледна точка никоя сексуална ориентация не е "болест" или "неестествена". Тя се формира под влиянието на гени и хормони и остава стабилна цял живот, пише Deutsche Welle.
През 35 години, през май 1990 година, милиони хора по света изведнъж се оказват "здрави" - Световната здравна организация (СЗО) премахва хомосексуалността от списъка с болести. Дотогава еднополовите връзки са смятани за един вид "душевно разстройство", а някои от хомосексуалните са затваряни в психиатрични клиники и са "лекувани" с електрошок и съмнителни терапии.
Днес е повече от ясно, че хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните хора не са и никога не са били болни, обяснява професор Клаус Байер, директор на Института по сексуални науки и сексуална медицина в болница "Шарите" в Берлин. Човешката сексуалност се характеризира с многообразието си.
"Никой не избира сексуалната си ориентация. Това е съдба, не е избор. Под влияние на половите хормони по време на пубертета се формира това, което учените наричат "структура на сексуалните предпочитания". Тя програмира половата идентичност на човека и това, което го привлича сексуално." След тази фаза на развитие по време на пубертета сексуалните предпочитания остават стабилни, казва Байер.
Всичко, което е различно от хетеросексуалност, остава проблем на редица места
Универсалните човешки права включват и правото на свободна сексуална ориентация. Разнообразните сексуални предпочитания далеч не са ограничени до либералните общества. "Според данните, с които разполагаме, около три до пет на сто от хората са привлечени от същия пол и това се отнася до различни култури по света", обяснява Байер.
Сексуалната ориентация на отделни хора обаче поляризира някои общества и това води до ограничаване, дискриминация и дори преследване. В най-малко 67 държави хомосексуалността се преследва със закон, в седем от тях наказанието дори може да бъде смъртно. Близо половината от тези държави са в Африка. Едва 22 от 54 държави на континента са легализирали хомосексуалността. На някои места тя се наказва със затвор, а в четири страни - Мавритания, Нигерия, Сомалия и Южен Судан - може да бъде наложено и смъртно наказание. В тези държави важи шериатът - радикалният ислямски закон.
Как се оформя сексуалната ориентация
Това е прост въпрос, но не и отговорът. "Според сегашната ни информация това е многофакторен процес. Все още никой не е успял да идентифицира някой отделен фактор, който би могъл да бъде причина един човек да бъде ориентиран към своя пол, а друг - към противоположния", казва Байер.
Затова може да се предположи, че за развитието на сексуалната ориентация е отговорно сложно взаимодействие на биологични и социални фактори.
Сред изследваните биологични фактори, влияещи върху развитието на сексуалната ориентация, са гените, т.е. наследствеността, както и пренаталните хормони и химически вещества. Сексуалната ориентация не е вродена, т.е. не се предава по наследство. Семейните проучвания и проучванията на близнаци показват по-чести случаи на хомосексуалност в някои семейства. Откритите генетични маркери обаче не са много убедителни - не съществува един-единствен "ген на хомосексуалността".
Хормони като тестостерона и химически вещества като феромоните също могат да влияят на развитието на сексуалната ориентация. Проучванията показват, че мъжките феромони стимулират активността на хипоталамуса както при хетеросексуалните жени, така и при хомосексуалните мъже - но не и при хетеросексуалните мъже. Хипоталамусът е жлеза в главния мозък, която влияе върху инстинктивното ни поведение и сексуалните ни функции.
Социални влияния върху сексуалната ориентация
Кукли и рокли за момичетата, инструменти и коли за момчетата - типично женските или типично мъжките играчки не оказват никакво влияние върху сексуалната ориентация. Същото важи и за възпитанието.
Някои хора осъзнават напълно своята действителна сексуална ориентация едва на по-късен етап, но сексуалните предпочитания обикновено не се променят в течение на живота. "Разполагаме с много убедителни доказателства, че това не е така. При хомосексуалните мъже например се провеждаха онези злополучни "опити за преобръщане", както в САЩ през 1970-те години. Те нямаха никакъв успех. Това са ясни доказателства, че сексуалната ориентация е много стабилна."
Докато сексуалната ориентация се формира през пубертета, развитието на половата идентичност започва в детството и при повечето хора е завършено до 5-6-годишна възраст, твърди професор Байер. От тази възраст децата могат "да виждат себе си в бъдещия си пол и така да правят предположения за бъдещето си като мъж или жена".
От решаващо значение за развитието на идентичността е дали децата изпитват подкрепа или отхвърляне от страна на родителите си. Децата и юношите, които преживяват силно отхвърляне, често развиват сравнително по-ниско самочувствие. Ако родителското отхвърляне е свързано със сексуалната идентичност или ориентацията на детето, то може да доведе до депресия и мисли за самоубийство.
Сексуалността е многообразна
Особено в обществата, в които сексуалните малцинства са маргинализирани и преследвани, дебатът за сексуалното многообразие е много важен, казва директорът на Института за сексуални науки и сексуална медицина към "Шарите" в Берлин.
От научна гледна точка никоя сексуална ориентация не е болест или "неестествена". Това, което се толерира, или това, което се счита за "нормално" или "неестествено", се определя от социалните норми. Тези норми могат да се променят значително в зависимост от времето и контекста. Но човешката природа не се променя.
