И при шимпанзетата има менопауза, показа научно изследване, съобщи АФП.
Досега се смяташе, че менопаузата съществува единствено при хората и някои китоподобни.
Научните открития, публикувани в сп. "Сайънс", предлагат нов поглед към еволюцията на менопаузата при жените. "Шимпанзетата са много изучавани и сякаш няма какво повече да научим за тях", каза пред АФП Кевин Лангъргрейбър от щатския университет в Аризона, който е съавтор на изследването. "Настоящите резултати показват, че това не е истина."
Повечето от женските бозайници имат малки до края на живота си. При хората обаче има хормонален упадък преди окончателното изчезване на възможностите за възпроизводство - в общия случай около 50-годишна възраст.
Женските косатки и нарвали живеят дълго, след като вече не могат да се възпроизвеждат. Причината за наличието на менопауза при някои видове все още не е ясна. Според някои учени възможно обяснение е ролята на "бабата" - женските индивиди, които вече не могат да се размножават, могат да посветят време и енергия на внуците си.
За целите на настоящото изследване учените са проучили фертилитета и смъртността на 185 обикновени женски шимпанзета от общност в парка Кибале, Уганда, между 1995 и 2016 г. Изчислена е средната възраст след загубата на репродуктивните функции. Резултатите показват, че тези женски обикновени шимпанзета, за разлика от шимпанзетата от други популации, живеят средно 20 процента от общата продължителност на живота си след спирането на възпроизводството. При хората процентът е малко по-висок. За да се изключи възможността за болест при животните, която би могла да води до стерилитет, учените са изследвани и хормоналния им статус. Взети са проби от урината на 66 женски обикновени шимпанзета на различна репродуктивна възраст и са измерени нивата на гонадотропин, естроген, прогестерон. Заключението е, че хормоналните тенденции при шимпанзетата са същите като тези при хората.
Според учените има две възможни обяснения. Първото е, че дивите животни, за които се грижат хора, живеят по-дълго след спиране на репродуктивните функции. Те са защитени от хищници и болести. Възможно е обикновените шимпанзета от изследваната популация да са еволюирали. Една от причините за това е липсата на леопарди в конкретния район. Големите котки са изтребени заради лова.
Втората възможна причина изключва намеса на човека. Според Брайън Уд учените трябва да преразгледат наново теорията си за менопаузата. При обикновените шимпанзета женските напускат общността, в която са родени, а мъжките остават и се размножават с многобройни партньорки. Бабите по майчина линия отсъстват. Бабите по бащина линия не знаят кои точно са техните внуци, както и обикновените мъжки шимпанзета не знаят кои са децата им. Следователно хипотезата за "бабата" не е адекватна. Според Уд менопаузата може би служи за регулиране на конкуренцията между млади и по-възрастни женски. Когато младо женско шимпанзе се присъединява към нова група, връзките му с общността са слаби, но стават по-здрави с времето. Обикновеното женско шимпанзе се размножава и оставя гените си в групата.
Дан Франкс, биолог от университета в Йорк, е изучавал менопаузата при косатките. Според него настоящото изследване е първото, фокусиращо се върху менопаузата при приматите.
Авторите на изследването се надяват да успеят да изследват менопаузата при шимпанзетата бонобо. Заедно с обикновените шимпанзета те са видът, който е най-близо до хората.
Досега се смяташе, че менопаузата съществува единствено при хората и някои китоподобни.
Научните открития, публикувани в сп. "Сайънс", предлагат нов поглед към еволюцията на менопаузата при жените. "Шимпанзетата са много изучавани и сякаш няма какво повече да научим за тях", каза пред АФП Кевин Лангъргрейбър от щатския университет в Аризона, който е съавтор на изследването. "Настоящите резултати показват, че това не е истина."
Повечето от женските бозайници имат малки до края на живота си. При хората обаче има хормонален упадък преди окончателното изчезване на възможностите за възпроизводство - в общия случай около 50-годишна възраст.
Женските косатки и нарвали живеят дълго, след като вече не могат да се възпроизвеждат. Причината за наличието на менопауза при някои видове все още не е ясна. Според някои учени възможно обяснение е ролята на "бабата" - женските индивиди, които вече не могат да се размножават, могат да посветят време и енергия на внуците си.
За целите на настоящото изследване учените са проучили фертилитета и смъртността на 185 обикновени женски шимпанзета от общност в парка Кибале, Уганда, между 1995 и 2016 г. Изчислена е средната възраст след загубата на репродуктивните функции. Резултатите показват, че тези женски обикновени шимпанзета, за разлика от шимпанзетата от други популации, живеят средно 20 процента от общата продължителност на живота си след спирането на възпроизводството. При хората процентът е малко по-висок. За да се изключи възможността за болест при животните, която би могла да води до стерилитет, учените са изследвани и хормоналния им статус. Взети са проби от урината на 66 женски обикновени шимпанзета на различна репродуктивна възраст и са измерени нивата на гонадотропин, естроген, прогестерон. Заключението е, че хормоналните тенденции при шимпанзетата са същите като тези при хората.
Според учените има две възможни обяснения. Първото е, че дивите животни, за които се грижат хора, живеят по-дълго след спиране на репродуктивните функции. Те са защитени от хищници и болести. Възможно е обикновените шимпанзета от изследваната популация да са еволюирали. Една от причините за това е липсата на леопарди в конкретния район. Големите котки са изтребени заради лова.
Втората възможна причина изключва намеса на човека. Според Брайън Уд учените трябва да преразгледат наново теорията си за менопаузата. При обикновените шимпанзета женските напускат общността, в която са родени, а мъжките остават и се размножават с многобройни партньорки. Бабите по майчина линия отсъстват. Бабите по бащина линия не знаят кои точно са техните внуци, както и обикновените мъжки шимпанзета не знаят кои са децата им. Следователно хипотезата за "бабата" не е адекватна. Според Уд менопаузата може би служи за регулиране на конкуренцията между млади и по-възрастни женски. Когато младо женско шимпанзе се присъединява към нова група, връзките му с общността са слаби, но стават по-здрави с времето. Обикновеното женско шимпанзе се размножава и оставя гените си в групата.
Дан Франкс, биолог от университета в Йорк, е изучавал менопаузата при косатките. Според него настоящото изследване е първото, фокусиращо се върху менопаузата при приматите.
Авторите на изследването се надяват да успеят да изследват менопаузата при шимпанзетата бонобо. Заедно с обикновените шимпанзета те са видът, който е най-близо до хората.
