Britanica park school
Britanica park school
Посланик на Европейския климатичен Пакт в България разказва за усилията за устойчиво бъдеще и ролята на младите в опазването на природата

Елена Брусарска е маркетинг и PR специалист. Като основател на маркетингова агенция HIBRID, която се фокусира върху екологичните теми, има над 12 години опит в PR и маркетинга. Има 7 години опит в екологичния сектор и по специално в управление на отпадъци и рециклиране. Елена се присъединява към Посланиците на Европейския климатичен Пакт в България през март 2025 г.

Като посланик на Пакта популяризира и споделя с обществеността послания за екологичен начин на живот. Създава инициативата „Зелено дете“, която представлява поредица от събития в училища с деца от 5 до 7-ми клас, по време на които провежда дискусии по темите за опазване на околната среда, климатичните промени и какви действия може да предприеме всеки от нас на ежедневна база, за да съхраним природата и средата, в която живеем.

Разкажи ни с няколко изречения какво е Европейски климатичен Пакт и защо е важно да знаем за него.

Европейският климатичен пакт е инициатива на Европейския съюз, която цели да ангажира гражданите, общностите и организациите в действия за справяне с климатичните промени и изграждане на по-устойчиво бъдеще. Той е част от Европейския зелен пакт и служи като платформа, чрез която хората могат да обменят идеи, да се вдъхновяват взаимно и да предприемат конкретни стъпки за опазване на климата.

Пактът насърчава хората да разберат по-добре климатичните предизвикателства и да се включат активно в решенията. Междувременно свързва граждани, институции и бизнеси, които споделят обща цел – борба с климатичните промени. Предлагат се начини, по които всеки може да допринесе – чрез промени в ежедневието, участие в инициативи или разпространяване на информация. Благодарение на  кампании и събития, хората се вдъхновяват и обучават как да живеят по-екосъобразно.

Той е ключов елемент от усилията на ЕС да постигне въглеродна неутралност до 2050 г.

Как реши да станеш посланик на Климатичния пакт?

Седем години работих в компания, която се занимава със сепариране и стортиране на разделно събрани отпадъци. Недоверието на хората по темата свързана с реалното рециклиране на отпадъци  в България ме провокира и мотивира да информирам обществото за процесите, които съпровождат рециклирането на отпадъци. С времето тази моя инициатива се разгърна и разви в микро теми, които обхващат опазването на околната среда и намаляването на човешкия отпечатък върху нея.  Посланичеството на Климатичния пакт дойде като естествено продължение на всички мои инициативи и послания, които години наред се старая да разпространявам сред обществото.

Какво е да си посланик на Европейския климатичен Пакт в България?

Да бъдеш посланик на Европейския климатичен пакт означава да си мотиватор и вдъхновител. Често това се оказва една не много лесна задача, особено сред българските граждани. За никой не е тайна, че важността на темата до скоро беше силно подценявана в обществото. Дойде време, в което важността и отговорностите на всички нас, посланиците на Пакта, е много по-голяма и масовата комуникация е ключова за постигане на истински резултати. А именно реално предприети устойчиви практики свързани с климата. Много обичам да казвам, че с малки стъпки решаваме големи проблеми! И искрено вярвам, че с нашето въздействие като посланици е възможно да активизираме още повече пробуждащото се българско общество по темата.

Кои са основните активности и инициативи, в които участваш или организираш и са част от активностите на Климатичния пакт в България?

В момента основно съм фокусирана в младите. Вярвам, че те са бъдещите еко-лидери. Хората, на които ще оставим знания, за да запазят земята ни чисто, красиво и хубаво място за живеене. Именно заради това фокус групата ми са ученици между 10 и 14 години, които вече имат осъзнатост, възможност за взимане на решения и полагане на тези основи.

Създадох инициативата „Зелено дете“, която представлява поредица от събития в училища с деца 5, 6 и 7-ми клас. С тях дискутираме темите за опазване на околната среда, климатичните промени, какви действия можем да предприемем на ежедневна база. Изумително е колко голям е интересът на учениците, колко активни са по време на срещите ми с тях и с какво ангажирано внимание изслушват всичко, което искам да им кажа и покажа в презентацията ми. Един астрономически час е предвиденото време, което никога не ни стига и обикновено оставаме след това с част от децата, за да си довършим дискусията. Това е абсолютна верификация на дейността ми и изключителен мотиватор  за мен да продължа да развивам „Зелено дете“

В рамките на 2025 година имам предвидени 10 събития.

Междувременно, активно взимам участие в кампаниите и инициативи на сдружение „Въздух за здраве“, с които  наскоро проведохме среща с кмета на София г-н Васил Терзиев в Столична община. Пред него бяха изложени препоръки за политики за по-чист въздух в столицата позовавани и на новата директива на ЕС за качество на въздуха, както и с какви проблеми се сблъскваме като граждани.

Възможно ли е, наистина, да живеем в една Зелена България и къде е границата между усилията на всеки един от нас и тези на държава, институции и НПО-та?

Ключът е в сътрудничеството и разпределянето на отговорностите между обществото, държавата, бизнеса, неправителствения сектор и институциите. Със сигурност, ако един от елементите липсва, колелото няма да успее да се завърти. Едните не могат без другите. Ако гражданите полагат усилия, но  институциите не създават условия- процесът ще е бавен. Ако има политики, но хората не ги подкрепят и не ги следват- ефектът също ще е ограничен. Краткият отговор е „да“, но изисква усилия от всички и споделена отговорност.

Britanica park school

Като част от света на медиите и маркетинга и едно от популярните лица в България, как би описала ролята на медиите и така наречените „известни“ в подобни начинания? Защо у нас темата за опазването на природата не е сред топ новините и все още няма онази масовост, както например в Западна и Северна Европа?

Всъщност ми прави впечатление, че все повече започна да навлиза темата за опазването на околната среда както в медии, така и сред популярни личности. Аз обаче срещам проблем с изпълнението на реални действия и от двете страни, с което да се дава истински пример на обществото. Всички знаем, че на думи е лесно, но истинската ангажираност е в действията. И за да ни повярват на нас „известните“ хората, които стоят от другата страна на екраните, не е достатъчно просто да се включим в кампания за почистване на България и еднократно да покажем заинтересованост по темата. Постоянството с реалните резултати в контекста на зелените теми са много по-значими от силата на думите.

Колкото до медиите- това е една огромна сила, която има капацитет, ако се използва адекватно с емоционална ангажираност, с примери и лица, които говорят за важността и страховитите настъпващи проблеми, това може да променя и поведението на обществото. За съжаление, българинът е програмиран да се интересува повече от шоу и забавления и медиите следват този интерес по обясними рейтингови причини. За разлика от Западна Европа, на нас това ни е заложено в ДНК-то като балкански народ, които е свободолюбив, индивидуалист и трудно следва такива централизирани социални движения като това за опазването на природата.

Достатъчно информирани ли са хората по отношение на политиките и инициативите на ЕС за опазване на околната среда в България?

Категорично не достатъчно. Информацията, която достига до хората често е облечена в сложни  термини като „декарбонизация“, „въглеродна неутралност“, Фонд за справедлив преход“ и им пречи да разберат не само какво прави ЕС, но и как това ги засяга пряко в ежедневието им, финансите и в бъдещето на децата им. Връщайки малко към предния въпрос бих споделила, че тук е мястото на медиите, популярните лица и посланиците да показват конкретни примери от България, в които екополитиките на ЕС са дали реален резултат.

Кои са най-простичките неща, които можем да правим в ежедневието си, за да има положителна промяна?

Безброй дребни неща, които лесно и бързо се превръщат в навик. Бутилка вода за многократна употреба, платнена торбичка за пазар в магазина, изключване на електрически уреди, LED крушки, разделно събиране на отпадъците вкъщи, използване на градски транспорт, умереност в пазаруване на дрехи, хранителни продукти, избиране на местни производители и други.

Кои са успешните примери – професионални или лични, за адекватна грижа за природата и справяне с негативните последствия на климатичните промени?

Ако визираме примери от България за мен категорично успешна е доброволческата инициатива на gorata.bg, която вече има над 2 милиона засадени дървета из цялата страна. Пример за мен е неправителствената организация „За Земята. Пример са екоучилищата с програми за екологично образование, компостиране, енергийна ефективност. Вдъхновение са хората, които живеят с нулев отпадък. За мен успех е и дейността в село Брусен, където местни хора са инициативни и изграждат фотоволтаици, биокомпостери и зелени покриви. Разбира се в световен мащаб можем да взимаме пример от Швеция- лидер в кръговата икономика или Коста Рика- страната, в която 98% идва от възобновяеми източници.

Какво би искала да научиш младото поколение по отношение на опазването на природата и борбата с климатичните промени?

Желанието ми е да разберат, че невидимите малки действия носят голям резултат. И могат още днес да започнат. Една правилно рециклирана пластмасова бутилка днес може да зареди един смартфон или да захрани електрическа крушка за 6 часа. Какво по-мотивиращо от това?

Младото поколение трябва да разбере своята значима роля за бъдещето на природата и всички ние сме длъжни да спомагаме в този процес.

А какво ние можем да научим от децата, за да живеем в по-добра и зелена среда?

Семейната среда и полагането на основи  за по-екологичен начин на живот още от ранна детска възраст е ключово. Така както знаят, че трябва да си оправят стаята и да изгасят лампата преди лягане, така по естествен начин трябва да приемат и всичко природосъобразно като част от ежедневието им. Не по-малко значими са училищната среда и ролята на учителите в тези процеси.

Кои са твоите 3 зелени цели за следващата година?

Приоритетна ми е инициативата „Зелено дете“ и нейното развитие и популяризиране сред децата.

На второ място като основател на маркетинг агенция HIBRID с фокус в зеления маркетинг поставям клиентите и партньорите ми и развиване на техните ESG политики, позиционирането им като брандове с уважение и отношение към природата, както и да ги мотивирам да обръщат още по-голямо внимание на комуникацията на техните екосъобразни действия, с което дават пример на малки и средни предприятия, които все още не са трайно заложили устойчиви практики в политиките си.

На трето място е моята лична цел да започна оглеждането на билки и растения, с което да намаля нуждата от закупуване на някои продукти. Освен, че носи лично удовлетворение и учи на търпение, тази моя цел ще ме свърже още повече с природата.

Научи повече за Европейския климатичен Пакт тук.

Посланиците на Европейския климатичен Пакт в България може да видиш тук.

Използвай хаштаговете #EUClimatePact #MyWorldOurPlanet, за да си информиран по въпросите за климатичните промени.