Три години след приемането на България в Европейския съюз страната се проявява като непослушно и немирно дете. Появиха се анализи, че приемането, може би, е било прибързано, а разширяването на Съюза можеше и да поизчака. Но далече от политиката има и различни мнения - българските народни танци и музика обединяват хора от няколко държави в сърцето на единна Европа - Белгия.
Късно вечерта, в покрайнините на Лиеж, в спортната зала са се събрали десетина човека и репетират български народни танци. Това е ансамбъл "Седянка", създаден преди десет години от Ален и Ан Сансен. Ален е фламандец, който е професионален хореограф и се запознал със съпругата си Ан - учител по английски, преди повече от десет години в Брюксел:
Ан: „Страстта ми към българските музика и танци дойде отдавна. Брат ми обичаше музика от различни държави и един път случайно чух българска песен. Хареса ми много и започнах да ходя на курс по народни танци в Брюксел. Аз съм от Брюж, но ходих в Брюксел и в същия курс срещнах и Ален".
Ален: „Първо обиквате музиката, после започвате да танцувате, когато обикнете танците, обиквате и костюмите. После започвате да се интересувате от особеностите на отделните региони, защото всеки има различна хореография, костюми. След това пък са заинтересувате от страната, от историята й. Ето така става".
Ан: „Така е, лека-полека това стана наша страст, открихме нещо, което докосва сърцето ни. Аз много обичам да правя костюмите, даже направих и малки кукли с български носии".
Досега Ан е изработила сама 12 костюма от различни краища на България. Всеки костюм отнема най-малко два месеца, а най-трудното, казва Ан, е зашиването на пайетите. Цървулите също се изработват на ръка - от Ален.
Пред вратата на къщата на семейство Сенсен има нещо много необичайно за Белгия - пейка за седянка, като пред българска селска къща. Седенки в Лиеж не правят, но пейката е атракцията в квартала. В къщата пък всичко е в български битов стил - дървената ламперия, окачените по стените народни инструменти, керамичните съдове, картините с пейзажи от градове и села. Ан и Ален, които посещават България най-малко един път годишно без колебание казват, че техният ансамбъл е добър пример за приятелство:
Ан: „Нашата група е отличен пример за съюз между две страни, например като нас - Белгия и България. Нашата група няма нищо общо с политиката. И в нея не можеш да направиш никаква разлика между българи и белгийци".
Ален: „В групата има българи, рускиня, полякиня, фламандци, валонци. Никога не сме имали проблеми. Хората са се събрали, защото обичат българската музика и фолклор. Няма никакви пречки. Не е като в политиката".
Едва ли често български, белгийски и руски политици могат да вършат нещо заедно. Но в Лиеж българи, рускиня и белгийци всяка седмица прекарват по един час заедно, танцувайки хора. Диана, Руслана, Роси и Карин:
Диана: „Понеже сме комшии, аз живея малко по-надалеч и навремето имах магазин за сувенири, продавах и български неща. Така се запознахме и все ме канеха, и преди четири години се реших".
Руслана: „Започнах да идвам тук, защото в ансамбъла танцува моя приятелка. Бях на няколко концерта, харесаха ми много и музиката, и костюмите, харесаха ми хората, настроението. Това напълно ме устройва".
Роси: „Смятам, че България като държава не беше готова да влезе в ЕС. Като част от Европа ние така или иначе сме си вътре. Въпросът е политически".
Карин: „Смятам, че настроението в групата, атмосферата, реакциите на хората на концертите, всичко е супер".
Всяка седмица танцьорите разучават различен танц. За участието си в ансамбъла те не плащат нищо, само малка такса, която покрива застраховката и наема на зала.
Ален, който е професионален хореограф, ходи на семинари в Брюксел, където негов колега от ансамбъл „Пирин" го обучава. След това всяка седмица Ален предава наученото на хората от група "Седянка". За да може накрая танцьори от различни страни, в сърцето на Белгия, да изглеждат така, сякаш са родени в България и танцуват от малки.
