В белгийската столица днес започва един от най-важните Европейски съвети на високо равнище след създаването на Европейския съюз преди 50 години. Участниците в този Съвет, държавните и правителствени ръководители на страните в
организацията, трябва да се опитат да постигнат споразумение за нов "конституционен договор" на Европейския съюз, който да замени приетия преди седем години в Ница проект за "европейска конституция", изпратен в небитието след като Франция и Холандия го отхвърлиха на референдуми през 2005 година.
Проектът на новия "конституционен договор" повтаря в основни линии главните положения на "европейската конституция" - създаване на постоянно действащо президентство на Европейския съюз вместо сегашното ротационно председателство, създаване на поста "външен министър" на Европейския съюз, за да може съюзът да говори "с един глас" на международната сцена, приемане на правилото за "двойното мнозинство", което да осигури по-голям глас на по-многолюдните държави в Европейския съюз / населението в 55 на сто от 27-те държави членки съставлява 65 на сто от близо 500-милионното население на съюза/, разширяване на случаите за вземане на решения с квалифицирано мнозинство /не с пълен консенсус/ в Съвета на министрите на Европейския съюз.
Като цяло проектът за "конституционен договор" е значително опростен в сравнение с приетата в Ница "европейска конституция". Поддръжниците на договора, повечето страни в Европейския съюз, се надяват започващият днес Европейски съвет да вземе решение за насрочване на Междуправителствена конференция на Европейския съюз, която да одобри най-много с "малки редакционни поправки" проекта за "конституционен договор", след това този договор да бъде одобрен от конференцията до есента на тази година и впоследствие ратифициран от страните в Европейския съюз до изборите за нов състав на Европейския парламент през юни 2009 г.
Тези страни са убедени, че само с приемане на "конституционен договор" Европейският съюз ще може да утвърди признаването си от международната общност като един от основните фактори на световната сцена, който дава насоки в усилията да се решават най-важните проблеми на нашето съвремие.
Преди началото на срещата обаче големи са опасенията за нейния успех. Причина са публично афишираните несъгласия на страни членки като Полша, Великобритания, Холандия с някои положения в проекта за "конституционен договор". Особено силни са възраженията на Полша срещу предлагания нов начин за отчитане на тежестта на страните членки в съюза при гласуване на важни решения.
Ротационният председател на Европейския съюз до края на този месец Германия си постави за основна цел на своето шестмесечно председателство одобряването на "конституционния договор" и насрочването на Междуправителствена конференция. Заплахите на Полша, че може да наложи вето върху решения в тази посока накараха доста политици в Европейския съюз да си припомнят недалечната история. Както заяви вчера в Страсбург лидерът на Групата на либералите и демократите /АЛДЕ/ в Европейския парламент Греъм Уотсън, "не съм сигурен дали Полша не е съгласна с предлагания договор "заради изтърпяното от Германия през Втората световна война. Нали Германия сега стои зад този договор?".
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди Полша да не блокира преговорите за нов европейски договор. Той даже заяви, че ако Полша попречи да се постигне споразумение, може да бъде изолирана при разпределянето на
помощите за по-бедните държави членки на Европейския съюз и да се превърне в много губеща страна, ако държавите с голям принос за бюджета на съюза решат да намалят подкрепата си през бюджетния период,който започва през 2013 г.
Барозу рядко използва такива изразни средства. Но очевидно и той е силно притеснен за изхода от започващата среща на високо равнище на Европейския съюз. По програма Европейският съвет трябва да завърши в петък вечерта. Все повече обаче тук се говори, че срещата може да продължи в събота, даже и в неделя. Докато не бъде постигнато някакво решение. /БТА/
Преди началото на срещата обаче големи са опасенията за нейния успех. Причина са публично афишираните несъгласия на страни членки като Полша, Великобритания, Холандия с някои положения в проекта за "конституционен договор". Особено силни са възраженията на Полша срещу предлагания нов начин за отчитане на тежестта на страните членки в съюза при гласуване на важни решения.
Ротационният председател на Европейския съюз до края на този месец Германия си постави за основна цел на своето шестмесечно председателство одобряването на "конституционния договор" и насрочването на Междуправителствена конференция. Заплахите на Полша, че може да наложи вето върху решения в тази посока накараха доста политици в Европейския съюз да си припомнят недалечната история. Както заяви вчера в Страсбург лидерът на Групата на либералите и демократите /АЛДЕ/ в Европейския парламент Греъм Уотсън, "не съм сигурен дали Полша не е съгласна с предлагания договор "заради изтърпяното от Германия през Втората световна война. Нали Германия сега стои зад този договор?".
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди Полша да не блокира преговорите за нов европейски договор. Той даже заяви, че ако Полша попречи да се постигне споразумение, може да бъде изолирана при разпределянето на
помощите за по-бедните държави членки на Европейския съюз и да се превърне в много губеща страна, ако държавите с голям принос за бюджета на съюза решат да намалят подкрепата си през бюджетния период,който започва през 2013 г.
Барозу рядко използва такива изразни средства. Но очевидно и той е силно притеснен за изхода от започващата среща на високо равнище на Европейския съюз. По програма Европейският съвет трябва да завърши в петък вечерта. Все повече обаче тук се говори, че срещата може да продължи в събота, даже и в неделя. Докато не бъде постигнато някакво решение. /БТА/
