Камери и ограничения за младите водачи. Това са най-новите оръжия в борба срещу войната по пътищата. Тема, сама по себе си, едновременно перманентно актуална, но и станала отдавна досадна заради усещането, че всичко се прави стихийно и без някаква мисъл за ефекта напред във времето.
Четох статия, в която се говореше за Теорията на счупения прозорец, която най-просто се свежда до това, че счупеният прозорец, на която и да било сграда създава усещане за позволено безредие. Целта на материала бе да се покаже, как в Ню Йорк общината е отвоювала метрото за редовните граждани. Шефът на метрото си поканил за консултант един от създателите на въпросната теория. И първото нещо, което било направено, за да се оправи метрото, било да се изчистят графитите от влаковете, защото те били символ на разпада. След цели шест години битката е спечелена и едва след това погват с гратисчиите.
У нас инициативи много, но ефектът е или съмнителен, или изобщо няма такъв. Затова, ето вместо само критика, няколко практически съвета към КАТ, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Михаил Миков и който още иска да прочете.
На инфраструктурата, която е виновна за доста от катастрофите изобщо няма да се спирам. Но улиците са част от графитите на метрото в Ню Йорк. Тръгваме да борим нещо изначало погрешно. Пътища е ясно, че нямаме, но липсва и маркировка и то не само в София, но и в другите населени места.
Един шофьор се вайкаше, че се бил „натресъл”, това е точната дума, на необозначен остров на "Oколовръстното". Написали му акт, че карал с несъобразена скорост. Минути по-късно втора кола катастрофирала на същото място. Тук ми идва на ум да попитам дали отговорните органи за движението по пътищата са съставили актове, но не на водачите, а на отговорните за състоянието на улиците? Някой да е чувал за подобно нещо, а няма да е лошо да се прилага, дори е задължително. Всички имат права, но и задължения.
В София сложиха камери на някои от големите булеварди – похвално. Крайно време беше, казват опитващите се да спазват нещото, което у нас се казва правилник за движение. Силна ръка трябва, отбелязват по-бдителните и на по-почтителна възраст граждани. Така е, спор няма. Камерите са безпристрастните свидетели, неподдаващи се на корупция, най-накрая доживяхме и това нещо. Лично аз съм доволен, дори много. Тази стъпка може да се каже, че е борба с графитите. НО! Както винаги изникват и въпроси за казуси, които явно са недомислени и създават проблеми, вместо да ги решават.
Като за начало, джигитите просто започнаха да отбягват улиците с камери. Във Франция ефектът е бил поразителен, защото са се изхитрили и са почнали да местят съоръженията. Тогава просто не знаеш къде ще бъдеш изненадан.
От известно време на някои от светофарите за удобство бяха монтирани броячи, които отброяват секундите до смяната на светофара. Похвална идея, но точно, където има камери броячи няма. Ами, не е домислено, защото или рискуваш да навлезеш на жълт светофар заради засилил се зад теб автомобил, или да се влачиш на зеленото, за да имаш време да реагираш. Но тогава рискуваш едни реплики по адрес на роднините. Решението е изключително просто. Или броячи, или на жълтата секция да бъде въведен режим на мигане за три секунди да речем, а след това да има продължителен жълт сигнал, който мине на него – да си носи отговорността.
Младите шофьори пък не винаги са шофьорите, които нямат необходимите реакции при опасни ситуации. Защото един млад шофьор за две години придобива умения, които хора с книжка от 20 години, но шофиращи веднъж в годината, просто нямат. В тази връзка, защо „Гражданската отговорност” не стане на шофьора, а не както е сега на колата. Тогава много от нещата, специално за нарушителите, ще си дойдат на мястото. Застрахователните дружества ефективно да си обменят информация с КАТ и полицата ще зависи от нарушенията. Аз не съм видял някой да си е признал, че има катастрофа, за да му вдигнат цената на гражданската. Има и още неща естествено, но дори само тези проблеми да бъдат решени, файда ще има.
