Черни и бели деца си играят при залез слънце в събота на площад „Нелсън Мандела” в Йоханесбург. Това преди 20 години е било невъзможно, защото черните са нямали право да бъдат в районите за бели в бизнес-столицата на Южна Африка.
Както е било невъзможно отбори от 32 държави по света да се съберат на световно първенство по футбол в ЮАР заради изолацията на страната на апартейда.
Днес на пет минути от гетото на черните Совето край Йоханесбург Република Южна Африка подготвя стадион за 94 хиляди души, който да посрещне откриването и финала на световното футболно първенство. Още осем южноафрикански града ще бъдат домакини на футболния свят през 2010 година, като в пет от тях се строят чисто нови стадиони.
Как страната на разделението е успяла за 20 години да обедини не само черните и белите, но и да събере на голямо спортно събитие света, който я е отхвърлял заради апартейда?
Чудодейната промяна видя българският вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин и делегацията с него, които първо бяха посрещнати в организационния комитет на световните футболни финали, после в музея на апартейда, къщата на Нелсън Мандела и черквата на Дезман Туто в „черното” Совето и накрая спряха под небостъргачите в центъра на „белия” Йоханесбург.
Ръководителят на отдела за комуникации на Организационният комитет на световното първенство по футбол Рич Мкхондо изрази пред Калфин убеждението си, че 450-те хиляди чужденци, които Южна Африка очаква през юни и юли 2010 година за финалите могат да се чувстват сигурни в страната му благодарение на 700-те полицаи, които ще охраняват всеки мач на всеки стадион. Все пак за финалите в ЮАР ще дойдат много по-малко от двата милиона чужди фенове в Германия преди 4 години, макар очакванията да са да бъдат продадени с половин милион повече билети за мачовете в сравнение с 3-те милиона от предишното първенство.
Това е така, защото напрежението в най-развитата и най-богатата африканска държава се усеща по улиците, по които не се препоръчват пешеходни разходки, особено вечер, а спирането на червен светофар на пусто
В Музея на апартейда недалеч от основния стадион за футболните финали могат да се видят свидетелствата за промяната, последвала годините на апартейда от 1948 до 1990. Посетителите получават билети, на които са определени като „бели” или „черни” и това зависи през кой от двата входа на музея могат да влязат. Такава система на различни входове за белите и черните се е прилагала навсякъде в Южна Африка. Нещо повече, болниците, училищата, университетите, спирките на автобусите, вагоните на влаковете, плажовете, кината, парковете, ресторантите, обществените тоалетни, църквите, гробищата – всичко е било разделено за бели и за черни. Дори любовта е била разделена, защото от 1948 година са били забранени сексуални контакти между хора от различни раси. Потискащите снимки и кадри от филми от този мрачен период от южноафриканската история, представен в музея на апартейда, обясняват тоталната изолация, в която е поставена страната от целия свят, включително и спортния, който не позволява на ЮАР да участва в никакви големи състезания.
Затова е удивително как страна с такава огромна историческа рана само за 20 години успява не само да премахне системата на разделението на бели и черни, но и да си върне доверието на света дотолкова, че да домакинства най-популярното спортно събитие.
При това промяната е съпътствана от очевидни социални резултати, защото някогашното гето за черни Совето край Йоханесбург днес изглежда далеч по-благоустроено от редица български селища – с асфалтираните улици без дупки и с маркировка и спретнатите къщички с чисти дворове, за които се грижат местните около три и половина милиона чернокожи.
А те са част от 80-те процента от близо 50-те милиона граждани на Република Южна Африка, които са успели за 20 години да намерят начин да преодолеят жестоките противоречия, наследени от разделението при апартейда – при това дотолкова, че бели и черни заедно да посрещнат света на футболното първенство през 2010 година докато децата им се гонят в Йоханесбург под статуята на Нелсън Мандела на площада, кръстен на негово име.
