"Не само че не съм болен", каза на 1 септември Силвио Берлускони по повод намек на съпругата му, с която са в обтегнати отношения. "Аз съм супермен", заяви той. Подобно на героя от комиксите, италианският министър-председател нападна тези, които го тормозеха, след като преди три месеца премина в отбрана заради секс скандал.
Последната му мишена е Европейската комисия, след като говорител каза, че иска разяснение по инцидент на 30 август, когато мигранти, опитали се да стигнат до Италия, бяха върнати в Либия. Спирането на достъпа за мигранти е съществен елемент от новата политика на правителството, затова тази намеса разгневи Берлускони. Той заяви, че на следващата среща на високо равнище на ЕС ще поиска да се забранят всички публични изказвания на комисари и техни (вероятно излишни) говорители. По думите му, ако предложението му единствено председателят на комисията и неговият говорител да бъдат упълномощени да дават изявления не бъде прието, Италия ще блокира работата на ЕС.
Не само Брюксел се опитва да търси сметка на Берлускони. На 28 август левоцентристкият ежедневник "Република" разкри, че Берлускони е завел срещу него съдебен иск за 1 милион евро (1,4 милиона долара). Провинението на вестника било, че търсел отговори на десет въпроса за личния му живот и последиците от това за страната. Стана известно също, че Берлускони възнамерява да съди френското списание "Нувел обсерватьор" заради статия за скандалите. На прицел може да са и други чужди медии.
Но най-много шум предизвика атака, от която Берлускони набързо се дистанцира. На 28 август притежаваният от неговото семейство вестник "Джорнале" публикува история за главния редактор на ежедневника на католическите епископи "Авенире", който остро разкритикува Берлускони за личния му живот. "Джорнале" припомни твърдението, че през 2004 г. Дино Бофо е платил глоба за тормоз над жена по дело с хомосексуални елементи. Бофо отвърна, че е бил осъден несправедливо.
Ударът на "Джорнале" бе насочен не просто срещу някакъв вестник, а срещу една от най-влиятелните институции в Италия. Лидерите на католическата църква се обединиха в защита на Бофо. Отменена беше планирана от Берлускони вечеря с държавния секретар на Ватикана кардинал Тарчизио Бертоне, както и предвидена среща с папата. Италианските епископи изразиха "пълно доверие" към Бофо, а няколко дни по-късно Ватикана разкри, че папата е изказал своето "уважение, благодарност и признателност" към председателя на конференцията на епископите.
Резултатът е патова ситуация между църквата и Берлускони. Подобно захлаждане в отношенията беляза началото на края на бившето италианско левоцентристко правителство. Берлускони обаче има на разположение няколко полезни коза. Една от причините за инициативата на папата беше да разсее слуховете за разногласия между Ватикана и италианските епископи заради тяхното (сравнително негласно) критично отношение към личния живот на министър-председателя. Папският вестник "Обсерваторе романо" още не е отправил критики.
Ватикана вероятно се страхува, че Берлускони може да отвърне, като се откаже от законодателството, ограничаващо завещанията, в които дадено лице предварително посочва какви грижи да се предприемат спрямо него, в случай че то вече не е способно да взема решения, или като блокира враждебното парламентарно разследване на употребата на хапчето за аборт мифепристон. Съществува и риск неговите светски привърженици да предложат законопроект, даващ законови права на двойките, които нямат сключен брак, включително на гейовете.
Най-силният коз на Берлускони може би е от етичен характер. На 1 септември италиански съд направи публично достояние подробностите по присъдата срещу Бофо, което изглежда потвърждава твърдението на "Джорнале". Два дни по-късно Бофо подаде оставка. Единственото нещо, което буди учудване, е, че италианските епископи са сметнали за подходящо да го държат на такава висша и уязвима позиция цели пет години след присъдата срещу него. (БТА)
