С близо 30% е увеличена държавната субсидия за вероизповеданията в бюджета за догодина. Това съобщи в интервю за Дарик председателят на парламентарната ресорна комисия Пламен Славов от левицата. Той поясни, че парите за вероизповеданията не са били увеличавани в рамките на миналия мандат и това е наложило корекция в средствата за догодина, за да могат да се решат проблемите с поддръжката и ремонта на храмовете. Пламен Славов беше категоричен, че депутатите от БСП не желаят да се конфронтират с никого чрез внесените вчера поредни промени в Закона за вероизповеданията, свързани с храмовете - паметници на културата.
Внесените законови промени са съгласувани с ръководството на левицата, но не и с групата на ДПС, стана ясно от думите на Пламен Славов, който подчерта, че така БСП иска да отговори на обществения интерес.
Още вчера стана ясно, че поправката внесена от Димитър Дъбов, Пламен Славов и Татяна Буруджиева от Коалиция за България цели да стопира претенциите на религиозните общности за възстановяване на собственост на имоти, културни паметници държавна или общинска собственост. Което се очаква да обтегне отношенията с коалиционния партньор ДПС.
Поправките целят само опазване на културното наследство
Председателят на парламентарната комисия по вероизповеданията Пламен Славов обаче заяви, че не очаква противоречия и поправките не целят конфронтация, защото не били насочени срещу нито едно от вероизповеданията в страната.
„Не очаквам да има противоречия и противопоставяне, тъй като става дума за обществен интерес. Предлаганият законопроект не може да се разглежда като насочен само към някои от вероизповеданията и регистрираните религиозни общности. Неговата цел е опазване, закрива и развитие на културното наследство и равен достъп на гражданите до него”, коментира Пламен Славов.
Още през лятото депутати от управляващото мнозинство внесоха законови промени, с които се предвиждаше всички съществуващи храмове, манастири, джамии и други молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, да станат собственост на религиозните общности заедно със земята, върху която са построени. Предложението предизвика сериозни дискусии и въпроси, свързани със собствеността на паметници на културата като Боянската църква или сградата на Археологическия музей в София, където е била „Буюк джамия”.
Тогава депутатите решиха да търсят компромисни варианти за храмовете, които са паметниците на културата, тъй като стана ясно, че религиозните общности, нямат нито реставратори и консерватори, нито средства да ги поддържат. На обсъжданията през лятото стана ясно още, че вероизповеданията няма да могат да кандидатстват по европроекти и да получават финансиране от държавата за реставрация, като се поставя под въпрос и мястото на някои от паметниците в списъка на паметниците на културата със световно значение на ЮНЕСКО.
От левицата искала да успокоят обществото
На фона на действията на депутатите и внасяните от тях проекти за законови промени бяха организирани протести срещу съдебното решение „Куршум джамия” в Карлово да бъде върната на Главно мюфтийство, а на 27 декември се чака решението за собствеността на „Ески Джамия” в Стара Загора, която в момента е действащ Музей на религиите. Според Пламен Славов още при първото обсъждане на предложените през лятото промени станало ясно, че трябва текст в защита на имотите паметници на културата.
„Трябва да бъдат защитени паметниците на културата - публична, държавна и общинска собственост. още тогава беше поставен въпросът за прецизирането на текст, който да успокои обществото”, обясни Славов.
Като историк и археолог проф. Маргарита Ваклинова от БАН напомни в ефира на Дарик, че не от вчера са претенциите на вероизповеданията към храмове - паметници на културата. Тя беше сред първите учени, които реагираха на внесените през лятото законови промени.
„Аз съм действително удивена, че още преди много време някой си позволи лукса да иска да му бъдат предоставени храмове, които са паметници на културата. За тях е полагала грижи държавата. Ако съответните религиозни общности държаха на храмове, те трябваше да ги реставрират сами, да се грижат за тях”, заяви проф. Маргарита Ваклинова.
Само държавата може да гарантира опазването на тези паметници
Проф. Ваклинова припомни, че след 1989 г. се е стигнало дотам, че от варненската митрополия са поискали повече от 40 имота паметници на историческото наследство, в това число обекти в района на Плиска.
„Имаше действително парадоксални случаи, при които исканията бяха отправени много сериозно и в тях даже бяха поискани не само откритите от археолозите паметници, но и старините, които са намерени под земята”, изтъкна проф. Ваклинова.
Професорката се надява здравия разум да надделее в Народното събрание и да бъде защитено културното и историческо наследство. Тя пита и кое вероизповедание ще получи сградата на Музея на религиите в Стара Загора. Той е в реставрирана джамия, която е наследила църква и тракийско светилище. Видно е, че вероизповеданията не могат да се грижат за паметниците на културата, категорична е тя.
„Навсякъде, където имаше реставрирани паметници, които продължиха да служат, техният интериор и всичко, свързано с тях, беше грубо нарушавано. Държавата е единственият гарант за такива паметници и тяхното опазване. Иначе просто ще ги загубим”, допълни още проф. Маргарита Ваклинова.
Пламен Славов уточни в ефира на Дарик, че предстои обсъждането на проектозакона в парламентарните комисии. Вероятно двата проекта – този внесен през лятото и този, депозиран в НС сега от депутати на левицата, ще бъдат обединени в един проект, посочи той без да се ангажира със срокове за приемането на промените в Закона за вероизповеданията.
Каква е позицията на ДПС по темата очаквайте в предаването „Междуредие” на 11 декември след 13.00 ч. в разговор с депутата от движението Хюсеин Хафъзов
