Ангела Меркел често повтаря историята как някога, когато живеела в комунистическа Източна Германия, мечтаела да се пенсионира. Тогава тя щяла най-сетне да може да пътува на Запад - и най-вече в Съединените щати.
За нея САЩ означавали свобода - на мнението, вероизповеданието, печата, пътуването. Всичко. Оказало се, че нейната мечта се сбъднала доста по-бързо.
През 1989 г. паднала Стената и започнало издигането на Меркел от неизвестността към превръщането й в най-могъщата жена в политическия свят. Тя наистина посетила САЩ, но като лидер на Германия - най-важният съюзник на Вашингтон в Европа. Но сега вижда различен път напред.
"Времената, когато можехме изцяло да разчитаме на други, поотминаха; това е усещането ми през последните дни", каза Меркел на политическа проява в Мюнхен в неделя, малко след като се завърна от белязана от разделение среща на върха на Групата на седемте в Сицилия.
БГНЕС
Тя не направи опит да скрие разочарованието си, но се постара да го формулира по подходящ начин: не от Съединените щати, а от президента Доналд Тръмп. Разочарованието й беше насочено донякъде и към Великобритания, която обръща гръб на Европейския съюз, въпреки че присъствието й е толкова необходимо.
Меркел е наясно с множеството гласове в САЩ, които след изборната победа на Тръмп през ноември съзряха в нея последната надежда за спасяване на либералните западни ценности. Тогава тя се надсмя над подобни приказки, определяйки ги като "напълно нелепи", но сега, съзнателно или не, излъсква този имидж.
БГНЕС
В миналото е имало проблеми и различия, но тя никога не е поставяла под съмнение това, че САЩ са най-важният партньор, защото и Германия споделяше същите ценности на свободата, равенството, правата на човека и справедливостта.
Тя също така добре знаеше, че Германия е зависима от САЩ в такива области като сигурността, отбраната и разузнавателната дейност. Меркел не иска да променя нищо от това и както подчерта нейният говорител Щефен Зайберт в понеделник, тя е "дълбоко убеден трансатлантик".
Коментарите на Меркел в Мюнхен обаче се разпространиха в американските и британските медии. Тя си даваше сметка за взривоопасността на своите думи, тъй като те бяха изказани на политическа проява преди следващите национални избори на 24 септември, когато тя ще се изправи срещу опитния бивш председател на Европейския парламент Мартин Шулц.
"Това се превръща в интересна игра кой повече подхожда на Тръмп", коментира трансатлантическият сътрудник на Германския фонд "Маршал" Кристине Берцина.
"Изглежда, че това се превръща в предизборен въпрос. Дали едно ново лице би подхождало по най-добрия начин на Тръмп и ангажимента да не се прави това, което иска Тръмп? Или едно доверено и опитно лице, включително в отношенията с Тръмп, е правилният път напред?"
Например Меркел подкрепя призива Германия да харчи за отбрана 2 процента от брутния вътрешен продукт - ключово искане на Тръмп към НАТО, на което се противопоставя Шулц.
БГНЕС
"Невъзможността да се разчита на Щатите като цяло е добър довод в подкрепа на 2-та процента. Това е начин да се покаже, че Германия е по-зависима", каза Берцина.
"Битката с Тръмп й позволява да обясни на германците защо е необходимо да отделят повече средства. Това наистина натоварва Германия със задачата действително да действа, но отново като европейска (страна)."
Следователно сега фокусът е Европа. Посланието на Меркел, макар и не напълно ново, но още по-спешно, е, че Европа, която вече страда от оттеглянето на Великобритания като член на ЕС, трябва да поеме отговорност за собствената си съдба. Това е огромно предизвикателство, особено в такива области като сигурността, отбраната и разузнаването.
Сега германците трябва да вземат предвид въпросите за значително модернизиране на своите въоръжени сили и изпращане на войниците си по-често на война. Това са неща, които хора, имащи исторически спомен за две опустошителни световни войни, не обичат да обсъждат и които опозиционната социалдемократическа партия със сигурност ще използва срещу Меркел в предизборната кампания.
