Президентът Георги Първанов в интервю за Дарик.
Г-н Първанов, не смятате ли, че в кря на своя мандат трябва да бъдете по-самокритичен към ролята на социалния президент, която заявихте през 2001 година с оглед на това, че в края на тези пет години българският народ не е по-богат, напротив, неговият жизнен стандарт е далеч от този на европейските граждани.
И смятате ли, че има хора, които наистина бъркат, че Вие сте стопанин не на „Дондуков” 2, на „Дондуков” 1?
Адресите се бъркат, но това е нормално, аз никога не съм имал претенции да се намесваме в работата на изпълнителната власт, но винаги съм имал амбицията да бъда колектив и на правителството, и на парламента. И това обяснява тези 17 случая на наложено вето, повечето от които са именно по социалната проблематика. Разбира се аз много добре съзнавам, че направеното е недостатъчно, то далеч не отговаря на очакванията на хората, то е далеч под моите собствени амбиции.
Имало е много случаи, в които аз съм се чувствал безсилен да реша проблеми, свързани със социалната сфера. Аз съм опростил дълговете на няколко хиляди души, макар че ми се искало да направя това за десет пъти повече. И въпреки всички, първо - чета внимателно и отговорно Закона, и второ – давам си сметка, че за да има активна социална политика, трябва да има преразпределение, трябва да има производство, което да създаде ресурса, който да бъде преразпределен.
Ето, имаме едно правителство, което трябва да бъде критикувано за много неща, но това правителство направи сериозни жестове към бизнеса, в това число и последните идеи за промени в данъчните закони. Аз вярвам, че това ще позволи на правителството да проведе такава социална политика на преразпределение през втората половина от мандата, която ще позволи на повече хора да почувстват ефект от успеха на България. Но си давам сметка, че не за 5, за 10 или за 15 години ние не можем да постигнем европейския стандарт. Ние можем и трябва да имаме такава стратегия, и аз съм готов да предложа, която да ускори процесите на скъсяването на дистанцията между нас и водещите европейски страни, което означава ясно да разпишем своите приоритети. Това означава да видим какво правим в енергетиката, какво означава понятието енергийна независимост, какво означава да заложим на новите технологии и, в частност, какво правим с българското образование като локомотив на икономиката и на обществената сфера като цяло, какви са ресурсите, които инвестираме в другите ни приоритети, например в туризма в селското стопанство и инфраструктурата, където вече има видими промени.
Да Ви върна към изборната нощ и Вашия основен съперник за балотажа. Тогава казахте, че далеч по-лесният ваш съперник е Волен Сидеров. Не смятате ли, че го подценявате, когато го наричате с тези думи? Не смятате ли, че подценявате таланта му да увлича масите, да печели емоционалния вот на хората?
Не, не го подценявам. Той е еднопластов. Той е прозрачен. Г-н Сидеров е много елементарен като политически послания, да не говорим и за това, че в неговите послания има твърде много фалш, ако щете, дори твърде много лъжа.
Сидеров говори безкрайно много неща – че имате политически прегрешения, че сте участник в комисионерството, мълчите си за сделките, за безобразията в българската политика. Има ли едно нещо, което смятате за основателно и на което бихте искали да отговорите?
Няма, но аз ще отговоря на всички обвинения. Нека да си припомним кой водеше най-жестоката битка за спасяването на АЕЦ „Козлодуй” Не беше Сидеров. Аз не помня къде беше Сидеров по времето, в което аз пишех писмата до нашите европейски партньори, до държавниците, до правителствените ръководители. Не помня къде беше той тогава, когато аз спорех с Ферхойген в Брюксел в присъствието на други депутати от опозицията. Аз бях този, който свика голям обществен съвет по някои от основните сделки, в това число и сделката по дълга. Така че, и тук име един фалш, че президентът би могъл да преразгледа цялата тази политика. Не може разбира се. Освен това, когато апелира да се преразгледа приватизационната политика, едва ли на да се национализира, защото имаше и такъв Закон, нека да си припомним, че той беше идеологът на тази приватизация. Защото в. „Демокрация” във времето, в което той беше неин главен редактор, беше този орган, който най-яростно отстояваше подобна политика. Така че, най-малкото - той би трябвало да се извини за онова, което е пропагандирал, и да се разграничи от предишното си битие.
В нощта на изборите всички ние видяхме един безкрайно различен Волен Сидеров - много толерантен, много обран в емоциите си, много диалогичен с медиите, за разлика от нощта на парламентарните избори през 2005 година. На какво според вас се дължи тази промяна в образа на Волен Сидеров?
Вие казвате смирен, аз казвам може би уплашен от отпора, който получи и получава, в това число и вижте медиите от последните няколко дни. Вие не може да не отбележите факта, че една огромна част от българския интелектуален елит, голяма част от партиите, от неправителствените организации и много редови граждани разбират, че нещата са отишли твърде далеч.
Въпреки че разликата между вас двамата е повече от 40%, смятате ли, че на балотажа Волен Сидеров има потенциала да обърне вота в своя полза?
Изключено е! Разбира се, ние ще направим всичко необходимо не просто, за да не допуснем да се скъси тази разлика, а тя да бъде увеличена, и това не е някаква самоцел. Не е въпросът в това с колко процента ще спечели Георги Първанов, въпросът е за имиджа на България. Вие не може да не отбележите, че световните агенции коментираха преди всичко този аспект от изборите в България и то в негативна светлина. И без това образът на България не е много добър, така че тази победа е необходима стъпка, не единствената, може би не най-голямата, за изчистването на имиджа на страната.
Не се ли притеснявате, че, както много българи си казаха на първия тур „Защо да отида да гласувам за Първанов, той и без моя глас ще стане президент”, същата психологическа настройка може да важи и за втория тур.
Аз не вярвам в тази теза. По-скоро ефект имаха призивите за бойкот, призиви, които чувам и в тези два-три дни, призиви от хора, които не могат да преглътнат загубата си или не могат да преглътнат чуждия успех. Не искам да давам съвети на никой. В чисто психологически и в морален план съм разбрал, и мисля, че съм го показа, че в политиката е много важно да можеш да губиш. Тогава ще можеш да спечелиш отново. Но извън този морален аспект аз смятам, че има един политически, който е важен – не можеш да призоваваш днес за бойкот и да се надяваш, че това няма да ти се върне след две-три години. Защото падане на активността, обезверяване на избирателите означава трайна тенденция, която не може да пречупи и най-славния герой, какъвто и да се появи, а такъв не вярвам да има. Така че, аз апелирам всички политически лидери да работят и за себе си. Защото активността в крайна сметка ще бъде част от актива на всяка една от формациите, това е инвестиция на всяка една политическа партия, макар че ефектът може да не се почувства сега, но по-нататък този ефект ще бъде общ.
Казахте, че 22 октомври за десните е 4 февруари. Не казахте ли това от пиедестала на победител, от пиедестала на човек, който е получил 60% срещу скромните 10% за десните партии? Съжалявате ли за тази оценка, която дадохте в нощта на изборите?
Грешно е тълкуванието Ви на тази оценка. 4 февруари е морален акт, акт на държавническа отговорност. Позволете ми тази нескромност. Аз така на базата на оценки, които впоследствие са се появили за онова, което направихме с Кольо Добрев, лека му пръст, така оценявам онова, което ние направихме. И затова аз очаквах на 22 октомври десните да направят своята стъпка отговорна и държавническа, не заради мен, абстрахирам се от това, че в случая аз съм на това място. Защото става дума за избор на два пътя. Но и тогава аз можех да остана заложник на определени среди в БСП, които настояваха в никакъв случай да не се връща мандат. Но аз можах да изтичам две обиколки преди електората и преди партийния апарат, който имаше друга позиция, и пред целия Висш съвет - това е лидерството. В тоя смисъл е моето послание за 4 февруари, това е метафората. В никакъв случай не бих искал да внушавам някакви други тези, да злорадствам, защото в политиката е така - трябва да можеш и да побеждаваш, и да губиш.
На мястото на двамата лидери Петър Стоянов и Иван Костов в тази ситуация, такава, каквато тя е, вие бихте ли си подали оставката?
Аз съм си подавал оставката дори когато съм губел като шеф на щаб. През 1996 година аз бях началник на щаба на президентската двойка Маразов-Бокова. Тогава загубихме и аз си подадох оставката.
Как приемате явния контраст, който се получава между отказа на двамата да призоват своя електорат да ви подкрепи на втория тур и посланието, което идва от Европейския съюз, на председателя на Европейската народна партия Пьотеринг, който казва точно обратното, който събра куража и каза "България трябва да влезе с достоен и демократичен президент, макар и наш опонент". Какви изводи си правите от разликата в поведението на десните тук у нас, и на десните в Европа?
Да направя изводи, това означава да дам оценка, а пък не бих искал да го правя. Да не излезе, че водя някаква традиционна полемика, позната от предишните години с г-н Стоянов и с г-н Костов. Но урокът на г-н Пьотеринг е европейски. Той каза в три изречения нещо, което трябва всеки един от нас да закачи в кабинетите, да им е като някакво помагало, като някакво правило за действие в подобна нелека ситуация. Аз си давам сметка, че ситуацията за десните е много тежка, да не кажа драматична. Но много по-малко щяха да загубят, ако не да призоват за мен, ако бяха водили не само в нощта на изборите, ако бяха водили полемика с лидера на "Атака" в хода на кампанията. Аз не съм чул. Може би не съм бил и най-внимателният слушател и зрител на кампанията, но в тази кампания аз не чух една дума от двамата лидери насочена срещу Сидеров. Затова така им се връща този резултат така тежко.
Виждате ли, г-н президент, Бойко Борисов обединител на дясното пространство, на разпокъсаните десни партии?
Не мога да чертая нито рецепти, още по-малко да давам персонални съвети. Със сигурност Бойко Борисов ще се намеси в преразпределението на дясното пространство, но допускам, че ще излязат и имена, които засега не са били на преден план, достатъчно авторитетни, но които не са били от организационните лидери, не са били от партийния апарат, не са били гледани като бъдещи лидери.
Г-н президент, голяма част от Вашите критици казват, че имате голяма скрита власт, че компенсирате с тази скрита власт най-големите си правомощия, които конституцията ви дава. Говорят за тази скрита власт най-вече по линия на кадрите на президентската институция - фактът, че вашият съветник по икономическите въпроси стана външен министър, фактът, че вашият съветник по правните въпроси стана главен прокурор. Има ли такава власт, разполагате ли наистина реално с такава власт?
Позволете ми тази нескромност - очевидно имам добра кадрова политика. Става дума за едни от най-качествените кадри, защото и външният министър, който е и вицепремиер, и главният прокурор са политици, държавници, които се оценяват много високо и в страната, и навън. И не са само те. Аз искам да кажа, че има много хора, които бяха в моя екип, които вече са на различни места, в това число и в Конституционния съд например, и които правят чест не само на президентската институция, бих казал - в голяма степен на България. Формира се едно ново управленско ядро в България, това ядро, вижте и Калфин, вижте и Борис Велчев, не е натоварено идеологически. Това са нови, по-скоро тип технократи политици, управленци, които според мен биха могли да делят мегдан с европейските си партньори много повече, отколкото старото поколение.
Използвахте ли тази си власт и тези си връзки, за да компенсирате така или иначе част от ограничените си правомощия?
Не, вижте, даже по-скоро обратното - имало е случаи, в които с известно нежелание съм се разделял с хора от моя екип, просто защото съзнавам, че губя много ценни кадри, хора, на които съм разчитал и които са ми вършили огромна по обем работа. Но в крайна сметка това е някакво общо богатство, аз не мога да го приватизирам. И така, както понякога го правя с нежелание, така и в друг смисъл пък се радвам, когато виждам успеха на хора, с които сме били съратници.
Смятате ли, че с преизбирането ви управляващата коалиция ще премине своя рубикон и оттук насетне въпросът, настойчиво задаван само допреди месеци - дали тази коалиция ще изкара своя пълен мандат, ще престане да бъде задаван?
Ще бъде грешка, ако управляващата коалиция се самоуспокои с евентуалното ми преизбиране. Да, разбира се, винаги е добре да имаш един сигурен тил, но аз съм сигурен тил в смисъл, че не бих позволил политическа дестабилизация. Подчертавам още веднъж, че както досега, а може би и в по-голяма степен, ще бъда коректив и на правителството, и на парламента. Животът на този кабинет и възможността да изкара мандата си докрай, зависи единствено от това доколко се справя с проблемите и със задачите, които ежедневно изникват и които рефлектират върху различните партии и върху различните социални слоеве. Така че в техните собствени ръце е съдбата на мандата, ако мога така да кажа, от това как правят нещата. Аз отново ще кажа - като президент, като държавен глава, ще бъда генератор на стабилност, независимо за кое правителство става дума. И така смятам, че трябва да бъде утвърждавана ролята на институцията.
През втория си мандат ще бъдете по-мек към грешките и недостатъците и дефектите на управляващата коалиция или пък много по-остър критик, много по-деен критик на нейните недостатъци?
Аз не бих степенувал нещата. Ще бъда достатъчно остър тогава, когато е необходимо, но не самоцелно. Не бих позволил президентската институция да бъде елемент от конфликт между отделните власти - така както някои се заканваха, просто защото смятам, че няма такива очаквания у хората, освен че това няма и как да стане. Така че ключът към успеха е в ефективното взаимодействие между институциите, но принципното взаимодействие, а не безпринципната подкрепа.
Смятате ли, че "Атака" щеше да се роди като партия и въобще Волен Сидеров щеше, така, да посегне и да вземе на въоръжение цялата тази риторика на омразата и нетърпимостта към различния етнос, към всичко различно, ако Движението за права и свободи не се беше самозабравило, ако изпълняваше стриктно обещанията към своя електорат, ако не проповядваше, така, и философията на кръга от обръчи?
Вижте, по отношение на философията за кръга от обръчи аз съм се разграничил, изразил съм своята позиция. И друг път радикалният вот е получавал приблизително същия процент. Спомнете си Жорж Ганчев, той имаше близо до 20%, при това в една много по-остра конкуренция може би. Сега ДПС е във властта и е много по-лесно да обвиниш една етническа формация. И това разбирам много добре, че се харчи много, особено на пазара на излъганите, на огорчените, на онеправданите. Но аз задавам същия въпрос, който прозвуча не само от мен в заключителните дни на кампанията - защо не посочим обвинението на верния адрес, защо да е виновен обикновеният турчин или ром, защо да са насочени обвиненията само към ДПС. А нима в другите партии нещата стоят перфектно? Нима можем да кажем, че виновни са политиците само? А къде са онези, които стоят зад тях? Значи, ако Волен Сидеров има информация, то нека да я постави доблестно на масата или най-лесното е да я предостави на главния прокурор, когато става дума за онези, които реално окрадоха България. Да се внуши, че кражбата в България има етническа характер - това просто е не грешно, това е престъпно. Това е един от елементите на спора, който ще водя и за в бъдеще със Сидеров.
На първия тур получихте подкрепата на близо 95% от етническите турци. Това прави ли ви заложник на Движението за права и свободи?
Предлагам да се четат много внимателно данните. В кърджалийския регион активността е 46%, тя е с около 20% по-малко от парламентарните избори. В Турция са гласували на парламентарните избори 45 000, сега са гласували под 30 000, тоест една видимо по-ниска активност. Казвам го, защото не искам да си пробива път тезата, че загубата на десните, загубата и на Волен, защото той губи в този първи тур, и то осезателно, се дължи на това, че ДПС участва активно, ДПС участва под възможностите си, под онази активност, която е демонстрирала в други избори, и обяснението не е в това. В Кърджали, в града Кърджали съотношението е 2:1, а там българското население преобладава определено. А това, че в много от смесените райони резултатите са 80-90%, идва да покаже, че там гласуват и българи, и турци, и всички други етноси гласуват за нашата президентска двойка и това е реалното обяснение.
Меглена Кунева, първият български еврокомисар, смятате ли, че нейната кандидатура прави чест за страната?
Не мога да коментирам. Аз все още нямам информация официална за това. Виждам в медиите, че нейното име се спряга. То е едно от тези няколко най-достойни български дипломати, които могат да представляват страната ни убедително в рамките на европейските институции, в частност в Европейската комисия. За нас е много важно да има човек, който да може да защитава интереса ни. Защото без съмнение това трябва да бъде човек добре приет в Брюксел. В същото време това ще бъде един от малкото хора, които отвътре, от Брюксел ще може да подпомага усилията ни да решим онези въпроси, които останаха висящи и след последния доклад на Европейската комисия. Така че, ако тройката или политическият съвет на коалицията е решила това да бъде Меглена Кунева, аз бих й пожелал успех в трудната мисия, която ще предстои.
Либия, делото в Либия. В едно интервю през седмицата за столичен всекидневник вие казвате, че много бихте искали да посрещнете българските медици до края на годината. Какво ви дава увереност, че този процес ще приключи до края на годината?
Коренно се промени ситуацията около този процес. Първо, и това е най-важното, беше устроен пряк диалог на най-високо равнище, беше възстановен климатът в отношенията между България и Либия, т.е. не разчитаме само на посредници отвън, които да решават този въпрос. Второ, този въпрос беше интернационализиран максимално. Трето, създаден беше... нека да припомня, че това беше една стара моя идея преди три-четири години, специален международен фонд, който пое издръжката на лечението на децата, фамилиите. И четвърто, самите деца вече са в голямата си степен, може би дори близо на сто процента, в авторитетни лечебни заведения в Италия, Франция при максимално добри условия. Тоест имаме основание да смятаме, че и асоциацията на родителите ще бъде успокоена, защото тя беше един от факторите, които противодействаше. Впрочем създаването и на неправителствена организация от българска страна също допринесе за омекотяването на климата. Надявам се всички тези факти да бъдат взети предвид тогава, когато либийската страна, либийският съд, либийската държава вземе окончателното решение по този мъчителен и за двете страни въпрос.
Но чакате ги за Нова година?
Да. Не мога да кажа дали за Нова година. Бих искал до края на годината това да стане, но във всеки случай смятам, че в един относително кратък срок този въпрос ще бъде приключен.
Мога да си представя какво бихте спечелили със спечелването на втори мандат в политически, в професионален план. Какво губите в личен план, г-н президент?
Не би трябвало да се оплаквам. Никак не е лесно да се справя човек с целия обем от протоколни и други ангажименти. Това ме лишава от много други неща, които и аз, и всеки друг човек има да прави в живота си. Така че чакат ме пет трудни години, но вече съм казал - поел съм кръста си и ще го нося до края.
